Слаба опаковка - Михаил Зошченко

Михаил Зошченко е руски писател, за когото Уикипедията казва, че е роден през 1894 година в Санкт Петербург в семейство с аристократичен произход. Бил е майстор на хумористичните разкази, макар да не е видял много весели неща през живота си като войни, ранявания, обгазяване, болници и не на последно място тормоз и преследване от висшите партийни функционери като Жданов. През 30-те години Зошченко е бил един от най-популярните писатели, а през 40-те вече е принуден от съветската власт да поправя обувки, за да се прехранва. Което обаче не го спира да се майтапи с всичко и всички, нали виждате игривото пламъче в погледа? Такъв човек ще се шегува в прав текст с кривото комунистическо ежедневие и съответно ще си пати за тези приказки. За изнудвачите и рушветите, които уж били изкоренени в съветското общество, за некомпетентните простаци, които са се намърдали на постове, даже и за онези двамата в будката до насипа на жп-линията, които глобявали минувачите само в комплект по трима души, защото имали само квитанции от 3 рубли. Да не споменаваме за болния, когото за повдигане на духа посрещнали в болницата с плакати за трупове, а след това го пратили да се къпе при бабичката с температурата.

Тъй или иначе решили пищно да отпразнуват двайсетгодишния му юбилей. Дори била закупена чанта с плочица, на която гравирали думите: "Вие... този... който... двайсет години... и тъй нататък... Ние вас... Вие нас... Мерси... и прочие...И все от тоя дух..."

***

Особено - казва - в Германия, независимо от тази огромна криза, се наблюдава удивителна, приказна чистота и спретнатост. Дори такива второстепенни места като, извинявам се, клозетите, и те сияят с небесна чистота. Приятно, неоскърбително за човешкото достойнство е да влезеш там. Направо - казва - ахваш от възторг и удивление. Вълшебна чистота, небесно-сини стени, на поличките теменужки. Просто не ти се тръгва. По-хубаво от кафене.