Много приятна книга, направена на отделни епизоди за приключенията на различните герои като в хубав сериал. Уж историята е за дълбокия тил, но всъщност вътре самата война е малко и то в съвсем непосредствена близост. Има доста комунистическа пропаганда, но когато човек е свикнал четейки да филтрира информацията, това не само не пречи, ами и придава достоверност. Има достатъчно много смърт, за да е страшно, и все пак тя не е показна и кървава, за да няма гротеска и светотатство. Просто е максимално тъжна и объркваща. По-страшна за мен беше не самата смърт на някои от героите, а това как оцелелите им роднини приемаха всичко. Потъгуват, скъсат си сърцата, загубят желание за живот и... после пак се мобилизират някак си и продължат да оцеляват.Отвътре на пръстена на древния цар Соломон пишело: „Всичко минава”.
Същевременно има много и най-разнообразна любов, даже повече отколкото може да се очаква в книга за войната, и все е в семейството на главните герои Калинини. На родителите към децата им, на фанатизираните партийци и манията им за още и още продукция в местната текстилна фабрика, на веселата медицинска сестра към болните, на комсомолката към германеца, на бащата с издавеното семейство към случайно срещнатото сираче, на ученичката към писмата на непознатия фронтовак, на партийната секретарка към мълчаливия работник. Всички са искрени и всички се раздават от сърце. Все е на хора към други хора, плюс тази на всички тях към родината им. Сега звучи странно, когато националните държави вече уверено са се запътили към миналото, но в тази книга изглежда нормално и естествено. Може би чрез патриотизъм са си наваксвали това, което им е липсвало при отказа от религия, знае ли човек. Но руснаците са си странни хора, широки души.
Препоръчвам да се чете бавно и полека, за да не се пропуснат многото смешки.:)
Зенитните оръдия лаеха като глутница хрътки, които гонят вълк.
***
Но ако знаехте колко е трудно да се напише достоен отговор на млад човек!
***
Всичко на света се мени: хората стареят, парите губят цената си, красотата минава, едно е трайно – майсторството.
***
Открай време хората, които желаят да съобщят по-деликатно нещо тежко, причиняват излишна болка на ония, които искат да опазят.
***
... идеята на този филм ще е да покаже на целия свят как съветските хора през военните дни коват оръжието на победата в дълбокия тил.
- Но ние не ковем оръжието на победата, ние тъчем платно за долни гащи – счете за свой дълг да уточни Галка.
***
Риданието на сирените едва се чуваше сред отсечения лай на оръдията.
