Показват се публикациите с етикет Милан Кундера. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Милан Кундера. Показване на всички публикации

сряда, август 21, 2013

Непосилната лекота на битието – Милан Кундера

Блаженото безразличие да работиш нещо, което изобщо не те интересува. 

Милан Кундера (ударенията са върху и-то и у-то) е един от най-популярните живи чешки писатели, макар самият той да казва, че се смята за френски писател и произведенията му трябвало да се изучават в часовете по френска литература. Това вероятно се корени във факта, че от 1975 живее във Франция, а 1981 е получил и гражданство. На мен ми се струва малко самохвално и глуповато, но щом му е приятно, нека се фука с новото си поданство колкото си иска. 

„Непосилната лекота...“ е може би най-известната му книга. Аз обаче не можах да си отговоря защо е нужно изобщо човек да чете такова нещо, което е претъпкано със суета, срам, унижение, вулгарност. Възможно е и да има някаква причина, но аз не мога да я намеря. Четенето с харесване на такава книга ми прилича на крива логика от типа – щом звучи гадно и неприятно, значи е истинско. Което, разбира се, е пълна глупост. В някои моменти повествованието ми приличаше на кошмар – да е пресилено до степен на абсурдност, акцентите на вниманието на автора да са върху неща, които здрав и несънуващ кошмари човек не би си и помислил да ги постави. Център на книгата се оказаха объркани хора, за които ние не научаваме почти никакви подробности, освен тук-там миниатюрни нотки на политическа пристрастност покрай събитията в Чехословакия от 1968-ма и основно за развинтените им психика и сексуалност. Скалъпени интриги и крайно чужди на нормалния човек комплекси. Диалози, изтъкани от празнословие. Бледи думи, които не значат и не казват нищо категорично, а само заобикалят същината като гладни, но страхливи улични кучета. Голи жени и хиперпотентни интелектуалци. По теми и степен на задълбоченост ми заприлича на (клюкарско) списание - тематично разпиляно и прескачащо от тема на тема без всякаква видима връзка. 

Забелязал съм, че чехите си умират да се занимават с края на храносмилателната система и отпадъците й. Не знам на какво се дължи и не искам да знам, но даже и хуморът им изобилства от лайняни смешки и намеци. (Визирам не само Швейк.)

Братството на всички хора по света може да се изгради само върху кича.(?!?) 
*** 
- Тереза, призванието е дивотия. Нямам никакво призвание. Никой няма никакво призвание. Не можеш да си представиш какво огромно облекчение е да знаеш, че си свободен, че нямаш призвание. 

Други хора с видимо по-позитивни мнения за същото четиво.