Нямаше начин просто. Мислих го няколко пъти как да намеря да кажа и някоя добра дума за книгата и освен, че заслужава похвала трудът, който е хвърлен за издирването на “жълтите” истории на римските императори и въобще на владетелите от древността, друго не можах да измисля. Книгата е тържество на посредствеността. Онази, родената от разочарованите комсомолци, плюещи всичко и всички под общ знаменател, когато в разцвета си са се оказали без почва под краката. Жълт, нощен или пък някакъв друг цвят вестник “Труд”. Демокрацията, евреите и народните представители са ни виновни за всичко. И най-вече евреите. А ние ли? Ние можем да караме на инхалации от нафталинени съветски униформи и да прелистваме старите средношколски учебници по история с надеждата да изровим някой по-пикантен пасаж и до второто пришествие.
Разбирам, че е модерно да се изкарват на пазара нови трактовки на историята на християнството, Дан Браун също е бил наясно. Обаче това вече на нищо не прилича.
Детска радост, шарено бонбонче.
Просто не ми го побира главата как такова безумие е излязло в Терата. Сигурно авторът е роднина на издателя и го е изнудил, знаейки някоя негова нелицеприятна тайна. (В такъв дух са всичките “разкрития” и аргументи на Афраний.)
Криптоистория ли? Може, но не и клюко-история.
