Девет случая на Шерлок Холмс - Артър Конан Дойл

Вехти истории, притоплени в ново издание. Вероятно изтичането на авторските права действа мотивиращо за издателите и напоследък започнаха да се появяват не една и две такива книги. Всички сме ги чели на младини, но не пречи да бъдат припомнени в нов сборник или превод. 

 

Направи ми впечатление, че действието не върви така гладко, както го помня, а разказваческите инструменти на писателите от преди два века изглеждат по-груби и най-малкото странни. Срещат се някакви отвлечени уводи, които не служат особено много на историята, друг пък пък приключението не завършва. Важното е Холмс да разкрие какво и как се е случило, но не и да се завърши съдбата на героите или на правораздаването. Разбира се, по традиционен маниер Холмс решава нещата чрез наблюдения на уж маловажни неща, забелязва косъм тук, пръски кал там. Издайнически татуировки, пепел от цигара. И имайте едно на ум, ако получите пет семки от портокал или пъпеш по пощата.

 

Особено приятно ми беше да си припомня "Човекът с обърнатата устна", "Клубът на червенокосите", "Глория Скот".

Като цяло установих, че май ми е минало времето да се възхищавам от Херлок Холмс и методите му. А може и на него да му е минало времето. Нали това му е работата на него, да минава.

Шерлок Холмс: Изгубените случаи. Колекция загадки - Д-р Джон Уотсън

Книгата в луксозен вид (твърди корици, цветни илюстрации, ключ с отговори на края на книгата) преставя 167 загадки с различна трудност уж в духа на историите за Шерлок Холмс на невероятния Артър Конан Дойл. Защо уж? Защото корицата подвежда, че са написани още някога от д-р Уотсън, който също е литературен герой, а всъщност са измислени и рисувани днес от авторски колектив. Освен това голяма част от загадките не са криминални, а са в някаква степен математически - зависимости с числа, подредба на букви и най-общо т.нар. текстови задачи от прогимназията. Е, тук са пропуснали класическия случай с двете тръби, които пълнят басейн, но затова пък имаше множество влакове, велосипедисти и пешеходци, които тръгват от разни точки за други точки, а сборът от годините им е равен на 7/9 от годишния доход на икономката в лири стерлинги. Нещо такова, надявам се, че се ориентирахте.

Въпреки, че сега подхождам с една идея по-критично, имаше време (и по-точно от четвърти до седми клас), когато решаването на такива задачки ми доставяше искрено удоволствие. Под давлението на незабравимата ни класна се бяхме специализирали в такива гимнастики на приложната математика. Уви, днес вкусът ми се е променил в друга посока и предпочитам да откривам разминавания в показанията на свидетелите и фактите на местопрестъплението, или някакви логически противоречия, каквито гатанки бяха по-малко. Много хубава част беше, че след всяка задачка има указание на коя страница може да намериш отговора и след като се поблъскаш, може просто да отгърнеш, да си обясниш необяснимото и да запрашиш към следващия опит за разделяне на една бала чай на еднокилограмови пакети, при условие, че имаш само две тежести за везната, съответно от 2,5 и 4,5 кг.

Дори и в такъв тип книга успях да изнамеря цитат, който в русофилските среди може да мине за политнекоректен, но да е все така верен на фактите и науката:

- Абсолютно ясен случай. Следите на убийците водят към руския императорски двор. Не харесвали политиката на премиера. Помнете ми думите, Уотсън, тепърва ще си имаме неприятности с Русия. Това наистина е затвор на народите, а не държава.

- Не сте ли малко рязък, Холмс? Все пак това е велика империя.

- По-точно чудовищно огромна. Величието предполага извисеност на духа. В ония диви степи и предателски блата то не вирее. Там няма и зрънце свобода...