Пепел от кости – Кати Райкс

Дългът никога не зове. Той блъска по вратата, облечен в пълно бойно снаряжение.

10-ти епизод от случаите на д-р Тамперанс Бренан, котаракът на име Бърди и тяхното говорещо какаду с речник от долнопробен бардак. А да, разполагаме също с един брой вятърничава сестра, полубивш любовник и стар приятел, като последните двама го играят полицаи. Този път работата на д-р Темпи да изследва по-нови или по-стари кокали се оказва преплетена с трагичните съдби на няколко млади момичета, изчезнали в района на Монреал.

Хареса ми как Кати Райкс борави с факти, че се обляга на науката, но същевременно не изпитвам нужда да знам чак толкова подробности от обработката на труповете в патоанатомията. Поне добре, че престъпленията са приключили и вървим по следите, но все пак предпочитам решаването на загадки, а не създаването им. 

Докторката е интересен човек, образът й е с доста детайли и човек лесно я възприема като главен герой със специфичен характер. Монреал също е интересно място, франкофонските особености, места, реки, наречия, история, все неща, за които не съм подозирал нищичко. Не съм подозирал, че в такава близост до така английския остров Принц Едуард, има район, който е може би по-френски от всичко друго в Канада – Акадия. 

Начинът на писане на Кати Райкс е страшно увлекателен и със сигурност ще чета още от нея. Единствено ме дразни маниерът на модерните криминалета да посягат за сюжет към все по-отвратителни престъпления. Предполагам, че го правят понеже считат, че съвременната публика вече е претръпнала от страхотии и трябва да се измисли нещо още по-ужасно, за да бъдеш забелязан в навалицата. Хора, моля ви, не е нужно. 

По творчеството на г-жа Райкс имало дори крайно популярен сериал по FOX.

Хотел "При загиналия алпинист" - Аркадий и Борис Стругацки

Изборът е основната тема в цялото творчество на братя Стругацки и тази книга не прави изключение. И както обикновено, контекстът на избора го прави сложен. Моралните парадигми са приложими, само когато са в една плоскост. Да следваме ли човешкият морал, да се водим ли по нов от усещане за необходимост или да ги смесим? Може ли един човек да избира за всички? Правилно ли е да се търси "доброто" в личностен порядък или студеният канон на всеобщата сигурност има превес? Сложно...

Отделни части на книгата ми напомняха на Удхаус, други на Дж. К. Джером, редувайки самоиронията с буржоазен хумор и май леко неуместни гангстер вметки. Персонажите са странни и целенасочено трудни за характеризиране, с очевидни няколко (но неразгадаеми) пласта, с което силно ми напомни като усещане на "Самотният октомври". Дори си има голямо, по не/човешки умно куче.

Забавна е думата, която до голяма степен определя книгата. До голяма степен, защото финалът идва изневиделица. А братята са много добри, дори когато става дума за това, как човек човърка нарочно раната си, така че никога да не зарастне.


Дано не срещна никого. Утрото е прекалено хубаво за двама.

Червеношийката - Ю Несбьо

Това е първи роман от поредицата на Ю Несбьо (норвежкият крал на криминалните трилъри) за детектив Хари Хуле. Главният герой е саможив стар ерген със слабост към алкохола, а социалният му живот е в руини. Обича първо да действа, а после да пита, което професионално му носи доста негативи, но от друга страна пък го свързва с хубави жени. Нали забелязахте приликата? Не мога да кажа, че е копие на Хари Бош, но маниерът му на действие е също доста интригуващ, а щастливата развръзка е малко по-щастлива.

В началото действието на романа прескача между съвременна Норвегия и проблемите й с неонацистки групировки и съдбата на няколко млади норвежки доброволци, които се бият заедно с фашистите под стените на Ленинград. Там ми беше малко трудно да следя нишките, особено докато се преборя с незапомняемите норвежки имена, но постепенно Ю Несбьо така умело и логично ги сплете една с друга в една единствена, че на резултата би могъл да завиди всеки майстор гайтанджия. Раните, които нанася войната, не винаги са по телата на хората и не винаги заздравяват. Фатални странични ефекти може да се проявят и след 50 и повече години...

Преводът е дело на Ева Кънева, която превежда на високо ниво и с преводите си е заслужила не една и две награди. 

И една дреболия, която наистина е само това:

Пръстите му напипаха дръжката на служебния револвер „Смит&Уесън“, 38-ми калибър с шест патрона. На колана си носеше още два пълнителя, всеки с по шест патрона.

Как може револвер да има пълнител аз не знам.

Ще се четат и следващите книги, умовете ни са жадни за още северни гатанки.:)

По темата вече са ни изпреварили момичетата и разбира се Копо.

— Дрехите са един от най-силните ни сигнали — Ауне поглади с ръка ревера на сакото си. — Туидът сигнализира мъжественост и самоувереност. 
— А папийонката? — подметна Хари, като извади бележник и химикалка. 
— Интелектуална небрежност и арогантност. Сериозност със самоиронична нотка, ако така предпочиташ. Оказва се напълно достатъчно, за да впечатля второразредните си колеги.

Джийвс и търтеите – П. Г. Удхаус

Не можеш да правиш шоу с фойерверки, което да трае часове или дни. То трябва да бъде кратко и впечатляващо. По същата причина са изобретени и разказите на Удхаус. В тях концентрацията и нивото на смешките са очевидно по-високи в сравнение с романите му и затова тази книга я препрочитам толкова редовно. Както може би съм споделял и друг път, тя се явява и единствената изобщо, в която съм си позволил да драскам. Оскверняването се изразява в три ченгелчета с молив в съдържанието, които отбелязват най-любимите ми три разказа - "Историята на Уилям" (за първото напиване на чичото на г-н Мълинър в Сан Франциско), "Лечението на Джордж" (за онзи пелтек с кръстословиците) и "Благородството задължава" (за перипетиите на Фреди Уиджън в Кан). 

Преводите са на Жечка Георгиева, така че очаквано всичко е на страхотна висота.

Няма какво повече да се каже, просто четете, а ще ми благодарите някой друг път. :)

- Тя била издънка на редица поколения епископи и архиепископи и пламенна противничка на всички форми на хазарт, тютюнопушене и алкохолопиене. А Фреди й направил отлично впечатление от самото начало благодарение на факта, че никога не залага, не пуши и капка в уста не слага. 

- Фреди?! – едногласно се изумиха присъстващите.

- Това твърдял пред нея и ако питате мен, от стратегическа гледна точка е постъпил напълно оправдано. Ако не пуснете малко аванта на нежния персонал в началните етапи на сближаването, какво ще постигнете, питам ви аз?

Норвежка гора – Харуки Мураками

Много се дразня, когато хората вършат глупости, освен това не обичам истории за луди, а комбинацията от двете е направо без конкуренция. Объркани и нестройни мисли и действия, които не водят до нищо добро, както самите мислещи, така и околните. Неприятно ми е да ги чета и не разбирам нуждата здрави хора да се потапят в подобни кошмари. Чух, че романът има дълбочина. Сигурно е така, но в подобна тематика аз не бих търсил дори плитчина.

Още Платон е писал, че е вредно за изграждането на характера и психиката на младите да се пеят и слушат песни с подобно деструктивно съдържание. Считайте, че сме го казали и двамата.

Освен действието, което не харесах особено, понякога Мураками формулира и мисли, които имат особено съчетание между смисъл и форма. За мен много пъти творбите от далекоизточни автори изглеждат създадени с чувствителен превес на формата, на изящния изказ, на точно подбраните думи и средства. Харуки Мураками е добавил към това изящество и лек философски уклон, от което размишленията на героите му понякога добиват особен вид на нещо привлекателно и мистично. Хем казват умни и верни неща, хем им се възхищаваш как елегантно и красиво са се изразили.

Харесах също детайлите от японския начин на живот от 1969, които се мяркаха. Храната, музиката, университетите, общежитията. Доста, доста интересни. Заради действието обаче едва ли скоро или изобщо някога ще чета пак книга от Мураками.