Кръгът на омразата - Кийт Р. А. Декандидо

Действието в "Кръгът на омразата" ни препраща след епохата, когато хора и орки заедно едва са надвили поредната визита на Пламтящия легион на Сарджерас. Привидното спокойствие и мирно съжителство на двете раси обаче изглежда крехко и нетрайно, особено когато навред започват уж спонтанно и без връзка да избухват дребни разпри и конфликти. За по-внимателното око тези провокации ще се окажат организирани от фигура, която подозрително намирисва на сяра. Точно така, демоните имат хитър план как да подсилят старата неприязън между хора и орки, за да се изтребят сами в подкладения от тях конфликт. За голямо демонско съжаление Джейна Праудмуър неволно откри невероятен съюзник, за когото нямам смелост да издам повече, освен това, че е на над 800 години.:) Тяхната комбинация беше подсилена и от решителната полковник Лорена, което доста засили позициите на феминизма в тази книга, но беше приятно разнообразие за традиционно препълнените с мъжки образи фентъзита.

Отново ми направи приятно впечатление какви достоверни психологически похвати и нормални човешки склонности са претворени за пореден път в света на Уоркрафта. Толкова лесно е да им повярваш, толкова предразполагащо е да прегърнеш грешната кауза. Колко е лесно понякога хората да се плъзнат по патриотична, национална или някаква друга наклонена повърхност. Уж мислейки и действайки за благото първо на своите, често се оказва, че няма такъв филм и направените компромиси ще засегнат всички. Дори и във фантастичните светове трябва да се мисли глобално и да не се жертват принципите, да не говорим за нашия си.

Ди Гунан - Роберт ван Хюлик

Това е първата по ред на написване книга на Роберт ван Хюлик за случаите на съдията Ди. Хронологически тя се пада малко по-назад в списъка с приключенията му, но за щастие прочитането ѝ извън редицата не влияе изобщо на удоволствието от великото майсторство на автора.

Заварваме съдията Ди още като магистрат на Джанпин, където му се падат два съвсем странни случая на убийства, както и един, за който никой освен съдията не твърди, че изобщо има убийство. Случайно преминаващ търговец на коприна изчезва в неизвестна посока, след като спътникът му е намерен на пазара обран и заклан, млада вдовица отрича до последно вината да е убила собствения си мъж, макар духът му да твърди друго, а самата тя е подложена на мъчения и стягане на крайниците в дървени менгемета, а пък една младоженка умира отровена от неизвестна ръка още през първата си брачна нощ, като е пила единствено чаша чай. Няма улики, няма свидетели, няма дори слухове.

Съдията Ди за пореден път демонстрира прословутата си прозорливост, като тя отново не се явяваше като някаква сила свише, а винаги беше в резултат на солидни проучвания и разследване. Не бяха пожалени сили, хора, разходи и пътувания, за да се изяснят случаите, като асистентите му Цяо Тай и Ма Жун изтъркаха по един чифт сандали, докато изпълняваха поръченията му. В резултат усилията и таланта на съдията не останаха незабелязани от най-висшата инстанция, писмата от която се четат винаги вдигнати над нивото на главата на четящия.

Много приятна книга! Малко по-засукана и на моменти докарваща любимия ни персонаж почти до безнадеждност, ала може би затова още по-удовлетворителна.

Историята на Артър Гордън Пим - Едгар Алън По

Колкото и да е странно за толкова древен приключенски роман (първото издание е от 1838!), вероятно първият такъв в историята на западната цивилизация, той наистина става за четене и доставя очакваното напрежение, неизвестности, изненади и ново познание, които би могъл да очаква човек от такъв тип четиво. Един младеж от Нантъкет с трудно утолима жажда за приключения се скрива в трюма на заминаващ кораб, като се надява на нови гледки, преживявания и интересен живот. Приключенията му се оказват доста по-драматични и не така романтични, както си ги е представял, на няколко пъти животът му е в опасност от болести, метежи, пирати, кръвожадни зверове и други неподозирани страхотии в най-далечния юг, който дотогава си е абсолютна тера инкогнита. Спекулациите на автора за земите в посока на Антарктида и обитателите им днес може да ви се сторят дори смешни, но само докато си припомним епохата, както и това, че на романа може да се гледа като на фантастичен такъв.

На моменти книгата може да ви се стори твърде архаична с всичките мореплавателски подробности, но за времето си те са били ежедневието на всички, които са искали да идат малко по-далеч от родния си дом.

Географската отправна точка на действието е остров Нантъкет, който се намира близо до американския бряг в района на Бостън. Това е едно от местата, които По познава най-добре, защото самият той е роден там. Книгата, която е и единственият завършен роман на автора, излиза в първата половина на 19-ти век и още тогава съчетава реални факти и художествена измислица в здравословното за всеки днешен трилър или приключенски роман съотношение. Умението да пленява и елегантно да заблуждава не е имало от кого да бъде видяно, просто защото По вероятно е бил пръв.

Десетилетия след него Хърбърт Уелс, Жул Верн и Артър Конан Дойл с признание коментират епохалната роля на Едгар Алън По на пионер, който е проправил пътя за тяхното творчество, като последният казва:

Всеки [от детективските разкази на По] е корен, от който се развива цяла литература... Къде беше детективският разказ преди По да му вдъхне живот?

Помня, че четох книгата за пръв път в крехка тийнейджърска възраст на чужд за мен език, и борбата с архаизмите и терминологията беше твърде неравна. Сега я слушах на български, но качеството на записаната аудиокнига беше такова, че ми домиля за първия прочит.

Смърт край Нил - Агата Кристи

Подозирам, че в творчеството си Агата Кристи е изчерпала всички съществуващи по нейното време места и ситуации, в които група хора може да се окажат затворени заедно и цялата криминална ситуация и разкриването ѝ да бъдат само в рамките на някакво ограничено пространство - малък остров ("Десет малки негърчета"), изолирано имение, крайбрежна къщичка, пътуващ влак ("Убийство в "Ориент експрес"), пътнически кораб и т.н. "Смърт край Нил" касае варианта с кораба.

На туристически кораб за екскурзии по Нил се е събрала колоритна групичка пасажери, някои от които имат стари истории с най-богатата и привлекателна млада жена в Англия, която е там на сватбено пътешествие. (Ето че успях в едно изречение да подхвърля двата най-популярни мотива за убийство - пари и любов.) Някои от конфликтите между пътниците са доста явни, като завземане на чужд годеник или съмнителни финансови машинации, други са малко по-прикрити и случайно попадналият на борда Еркюл Поаро не се затруднява особено да ги забележи, а трети са на толкова заден план, че започват да проблясват като златни песъчинки чак след осветляването им с известен брой пистолетни изстрели и промиването им с нилска вода. Защо му е на когото и да е да убива младо, богато и красиво момиче?

Драго ми беше, че успях да се ориентирам в плетеницата от мотиви, и доста рано познах каква е работата и кой е виновен. Детайлите на плана ми се губеха, но интересите на замесените ме насочиха в правилната посока.

Джийвс и феодалният дух - П. Г. Удхаус

От добро сърце Бърти Устър безгрижно надробява едно-две неща в столицата, като да води чужди годеници по нощните клубове и след това да нощува в ареста, но голямото дробене успява да направи в провинциалното имение на леля си Далия, която го призовава там да умилостивява и предразполага баламата, на когото тя се кани да продаде седмичника си "Будоарът на милейди". Там обаче временно пребивават и бившият полицай Стилтън Чийзрайт, който е заложил на Бърти в предстоящото състезание по мятане на стрелички в "Търтеите", и съвсем отделно и незаслужено подозира фаворита си в опити да му открадне годеницата. Въпросната Флорънс също е в имението и за ужас на Стилтън е заета основно с това да сгодява невинните и по-непредпазливи ергени в околността със себе си, особено ако имат чаровен мустак. А точно в момента Бърти си е отгледал един особено елегантен, макар и пряко волята на Джийвс. Напрежението и опасностите дотук не биха били същите, ако не бъде замесено и малко семейно съкровище, като старо сребро или друга наследствена скъпоценност, в случая - огърлицата с естествени перли на лелята на Бърти. Из пейзажа се мяркат също Родерик Споуд, готвачът Анатол, както и някои други характерни персонажи, но историята си е основно за едни мустаци и дълбокото неодобрение на Джийвс към самото им съществуване. (Риторично се самозапитвам защо вече няма художници на корици, като този на оригинала по-долу, както и какво би трябвало да олицетворява щедро ухиленият и силно разгащен бос човек с шапка и чанта в ръце по-горе. Не ви ли прилича като да е избягал от онова, което в Америка деликатно наричат просто "институция"?)

Приятно беше да науча, че българското издание е запазило оригиналното заглавие на романа. Това винаги помага доста за ориентацията, когато човек коментира произведението с приятели, които са го чели на друг език, но биха се радвали да си похихикате заедно. 

Не ме разочаровай, мой прелестен, миличък Бърти.

***

- Затова няма какво да се косиш за срещата си с него. Дреме ти на теб, че Пърси те имал за най-мърлявата въшка на света! Та нима ние останалите мислим различно?

- Има нещо вярно в това - съгласих се веднага.

***

Винаги досега леля Далия е командвала парада в Бринкли Корт. Бе съумяла да установи силно централизирано управление. Но узнаеше ли чичо Том, че е заложила перлената огърлица, за да купи сериен роман за онова периодично издание, което по необясними причини вечно наричаше "Нощницата на мадам", тя щеше да се окаже в почти същото положение като ония монарси или диктатори, които се пробуждали някоя сутрин и изумено откривали, че населението се е разбунтувало срещу тях и използва бомбите като изразно средство за внушение.

***

- Поуката от цялата бъркотия, поне както аз я виждам, е че не може да се сипят само злочестини и проклятия върху свестните мъже и - поклоних се леко към нея - свестните жени. И урокът за нас двамата, стара ми плът от плътта ми и кръв от кръвта ми, е никога да не униваме и никога да не се предаваме на отчаянието.