Мръсната четворка – Майкъл Конъли

Джак Макавой продължава да пише провокативни материали за малък новинарски сайт, който разследва случаи на нарушени права на потребителите, и да любопитства в други по-нездравословни среди. Последното е защото се оказва включен в разследване на ЛАПУ за убийството на жена, с която се запознал в местен бар преди години и е имал еднонощни отношения. Личното разследване на Макавой го отвежда едни гърди пред полицията, за да открие, че още поне три жени са били убити по същия странен начин и всичките четири са участвали доброволно в програма да разчитане на ДНК-то им срещу скромните 23 долара. Съвпадение? Как може такава услуга да бъде толкова евтина и какво се е случило с пробите от тяхната ДНК след това, на кого са предоставени, защото явно някой има нездрав интерес към жени, които генетично са предразположени към разни пристрастяващи рискове като наркотици, алкохол, безразборен секс и т.н.?

За съжаление, Джак Макавой не е единственият, който души за груба спекула с чуждо ДНК, и далеч не е най-опасният. Малка утеха за него и за читателите е подновената му за кратко връзка с бившата агентка Рейчъл Уолинг, която отдавна не се препитава от профилиране на серийни убийци, ала няма да откаже малко помощ на другарче в нужда. Още повече, когато името на това другарче е изписано на единствения куршум за нея.

А това по-долу е част от огромния комплекс на болницата Сидърс Сайнай, където убиецът причака съдружника на този, който му продаваше данни за нищо не подозиращите жени. За илюстрация на достоверността на сюжета, в кадър долу вдясно случайно има същата Тойота Приус.:)

 

Лудият от Бержерак - Жорж Сименон

Мегре се отправя за служебна справка в Бордо, докато жена му е при сестра си в Алзас, като с едното е намислил да ползва намалението и да се отбие на гости във фермата на приятеля си Льодюк, който отдавна любезно го кани. Бавно и скучно пътуване с влак или поне докато непознатият му спътник от горното легло на спалния вагон не решава да скочи от влака в движение и да простреля в рамото последвалия го от любопитство Мегре. За щастие комисарят е намерен и закърпен в близкото градче Бержерак, където е настанен в най-хубавата стая на партера на хотел „Англия“, докато се повъзстанови. Около него се събира скромно като бройка общество, представляващо местния правораздавателен елит, който е силно развълнуван от поредица неразкрити убийства на млади жени. Неизвестният извършител е набеден за луд, като някои следи водят към анонимното другарче по купе (за което знаем  единствено, че носи черни лачени обувки и сиви домашно плетени вълнени чорапи!), ала самият Мегре не е очарован от подобна вероятност. С помощта на притеклата се незабавно от север г-жа Мегре, комисарят полека-лека започва да разплита случая от леглото си в хотела, като отначало най-съмнителни му се струват именно стеклите се плътно около него доктор Риво, прокурорът Дюурсо, полицейският инспектор и дори самият Льодюк! Постепенно Мегре придобива все повече и повече нови сведения, една следа отпраща мислите му в посока Алжир към професионален фалшификатор на документи, друга – към открития в близката гора прострелян от упор труп, а трета – към балдъзата на доктора.

В Бержерак определено има съмнителни типове, но надали някой от тях е луд...

Много приятен роман, който припомня едно типично и трудно описуемо френско поведение и атмосфера. Оказа се, че Бержерак се намира в Гаскония на брега на Дордон, общо взето в средата на триъгълника Тулуза-Бордо-Лимож. Името е известно като родно място на литературния герой Сирано и с битка от Стогодишната война, която се е случила там между англичани и французи през август 1345г. И до днес в Бержерак живеят доста англичани, а двата градски хотела, които се споменаваха в романа и се намираха буквално един срещу друг, се казваха съответно „Англия“ и „Франция“.:)

Възходът на Ордата - Кристи Голдън

Трал е в ролята на разказвач, който в ретроспективен стил ни предава историята на орките, още когато са били кафяви на цвят и са живели на отделни кланове в хармония с природата на родната им планета. След това обаче външна намеса ги обединява в една яростна Орда, засилва се прочутата им агресия, стават зелени на цвят, а очите им светват в червена ярост. Кои са виновниците и можело ли е всичко това да бъде избегнато? Разказва още за дружбата на младите Дуротан и Оргрим, които случайно се запознават с мистериозната древна раса на дренаите. Научаваме защо Елементите на природата се отвръщат от призивите на орките и шаманите им губят сили. Как доверчиво приемат предложените им от посредниците на Саргерас нови магии и как почти никой не възразява срещу злото, което идва с тях. За моралното падение на ордата, гибелта на дренаите, че и на цялата им планета, и за съдействието, което получава узурпаторът на властта Гулдан, от човешкия магьосник Медив за изграждането на Тъмния портал и нахлуването на Ордата в света на човеците. 

Много нови отговори на стари въпроси, които един по един внасят по малко светлинка в тъмния лабиринт от съдби и сюжетни линии. Неведнъж се е случвало по-младите раси да станат пионки в ноктестите ръце на по-древни и могъщи сили, които не знаят ни прошка, ни милост, а само унищожение, и всеки път постфактум се чудим дали наистина е било неизбежно.

Доста трагична, но пък интересна за проследяване история, в която непознати досега герои добиват реални очертания, а пък вече познатите ни - още по-пълнокръвни образи и повече черти от характерите им. Макар на пръв поглед светът на Уоркрафта да изглежда клиширано черно-бял, във всяка от книгите от поредицата се наслаждавам на разнообразната палитра от чисто човешки качества и нрави, които откривам у героите, независимо от коя раса. Както казваха някъде, че на Азимов роботите му са повече човеци от хората, така и в Уоркрафта понякога зверовете имат повечко човешки черти.

Приключенията на Хъкълбери Фин – Марк Твен

Това е една много приятна, не особено детска и въпреки това познавателна, възпитателна и весела книга. Не всеки ден подобно бижу може да попадне в ръцете на читателя-ценител. Със сигурност романът е много богат - като език, с много внушения, житейски ситуации, слоеве, които да доставят радост на различните типове почитатели на марктвеновия хумор. 

Приключенията на едно избягало момче, което предпочита да кара сал с избягал негър надолу по реката, да лови риба, да пушат лули от царевични кочани и да си разправят истории, да помагат на едни и да бягат от други, да опознават цялата шарена пасмина, която се носи напред-назад покрай тях. Ако мислиш бързо и умееш да лъжеш, може доста да се позабавляваш. Може да изкараш пари, може да те намажат с катран и овалят в перушина, а може и директно да те гръмнат. Бях забравил колко време беше отделено на премеждията с краля и херцога, както и сложнотията на плановете на оня лигльо Том Сойер за освобождаването на пленника. Ей, весел живот!:) 

Представен от гледната точка на тинейджъра-сирак Хък Фин, романът предлага гледка от американския юг по Мисисипи, където калпавите момчета с въображение имат предостатъчен терен, на който да се развихрят. Трябва да сте наясно също, че през 1885г., когато е писана книгата, робството в Америка все още е било нещо нормално, и бягството на негъра Джим изобщо не е било безобидна работа. 

Това е една от любимите ми книги – сериозна, мъжка, която би се харесала, както на по-млади, така и на по-стари момчета, стига да имат принципи и да си държат на думата. Пък дори и понякога да взимат разни неща „назаем“, когато никой не ги гледа.

Светът се нарича дъбрава - Урсула Ле Гуин

Представете си свят, населен с безобидни дребни хуманоиди, в езика на които, думите за "свят" и за "гора" са една и съща, просто защото цялата суша на планетата им е плътно обрасла с дървета. А сега изпратете на този свят земляни, които да осекат гората, за да засеят новата планета. Оставете ги да се държат като завоеватели и да мачкат всичко и всички с мачовски ентусиазъм, все едно трябва да усвояват прериите на Дивия Запад или джунглите на Индокитай. Получилата се картина не е особено приятна, особено от гледната точка на местните, които имат доста пацифистко поведение и много специфичен цикъл на сънуване и будуване, а третирането им като човешки роби не се вписва по никакъв начин в него. Конфликтът изглежда неизбежен.

Кратичко, ала доста емблематично произведение, което идва от зимата на 1968 и печели награда "Хюго" през 1973. Виетнамската война е в разгара си, а екологичните движения едва прохождат. Авторката споделя, че самата тя не била особено очарована от клишетата в него, но пък времената са били такива, че приемът от страна на читателите е бил повече от радушен. Заслугата за великолепното заглавие пък е на Харлан Елисън, който е бил и първият редактор. 

Книжката страшно ми хареса някога, когато я четох за пръв път. Очаквах годините да се ме направили по-критично-циничен към такава материя, но ми беше много приятно да установя, че 2 десетилетия по-късно произведението е все така прелестно и четенето му доставя същата наслада. 

В августовския брой на NG тази година има силна статия, която потвърждава връзката между зачестилата поява на нови вирусни заболявания с унищожаването на все повече диви територии. Здравето на хората на нашата планета буквално зависи от това да има балансирани екосистеми, които сами да се справят с опасностите.

Силно препоръчителна книга!