100 хайку - Йоса Бусон

Йоса Бусон е своеобразен наследник на Башьо, който поема щафетата на хайку майсторството от основателя на жанра в началото на 18-ти век. За неговите хайку казват, че не са чак толкова вторачени в природата, че е кабинетен поет, а не съзерцател. Макар за моето око засега по-приятни сякаш да са тези тристишия, които са по класическата формула, защото веднага мога да си представя как авторът се е оказал неволен свидетел на нещо удивително, което е успял да ни предаде в характерния телеграфен стил, по-различният подход на Бусон също генерира изключително приятни картини. Голямо удоволствие е усещането (дори и да е илюзорно), че си видял същото, което и той, че си почувствал същото, каквото и той.

Бледа луна - 
жаба размъти
небето и водата.
***
И аз ще умра,
ще обрасне с треви
и моят гроб.
***
Студена луна - 
прислужник в храма
цепи дърва.
***
Стар кладенец,
тъмен плисък - 
риби ловят комари.
***
Безкраен ден - 
върху моста 
почива си фазан.
***
Цъфнали круши - 
жена чете писмо
на лунна светлина.
***
Каква наслада!
През лятна рекичка
със сандали в ръцете.
***
Изворна вода - 
каменоделец
охлажда длетото.

The Sandman. Господарят на сънищата, том 2: Куклена къща - Нийл Геймън

Историята за Господаря на сънищата се сдобива с още повече подробности. Книжката е по-дебела, случващото се става по-разбираемо, което е приятно. Отне ми време да се съсредоточа и да схвана защо е наречена Куклена къща и като цяло ми хареса. Но не прекалено, не страстно много. Приятно ми е да я чета, но не ме грабва. Вече не си спомням дали и с първия том беше така, но постепенно се оформя впечатлението, че това не е моят комикс. Което няма да ме спре да не прочета и третия том, най-малкото, защото вече си го купих.:)

Както вече знаем, Господарят на сънищата вече се завърна и се зае да си навакса с пропуснатото. Набави си някои отнети артефакти, а в този том се справи и с един нововъзникнал Вихър. Всичко това обаче беше на един тъмен и неприятен за мен фон. Мрачни люде, извратени убийци и мъчители, на които не виждам смисъл да им се прави реклама дори под формата на това колко са зле. Да, имаше някаква поука накрая, уж всички си получиха заслуженото, но като цяло никак не ми се занимаваше с тях и отклоненията им. А какво стана с младото русо момиче със специалните сили? Ами... нищо не стана - накрая вече не беше чак толкова млада, не беше и руса, а пък силите май напълно изчезнаха. Накратко, май нямаше запомнящи се греои, които са интересни и ти пука за тях.

Пазители на галактиката: Император Куил - Браян Майкъл Бендис, Валерио Скити

Никога не бях чел или имал комикс от известните, от Marvel или DC. Но понеже съм фен на филмите за Пазителите, а тази книжка беше с голямо намаление, набавих си я, за да почерпя вода от извора. Изворът се оказа малко по-разочароващ от очакваното и ми е неудобно, че не мога да кажа, че историята изглежда разводнена (нали вече я нарекох вода от извора). Сюжетът е сравнително плосък, няма особени изненади, в началото нашите ги бият, после те връщат повече бой, лошите губят, Куил се уволнява от императорството. Има обаче смущаващо количество сцени, в които някой бие някого. Физически го блъска с юмруци. В космоса, по разни планети. Което не е причината, поради която се кефя на гласовете на актьорите във филмите, цитирам яките им реплики и слушам саундтрака на рипийт. Филмите са друга бира.

Както и да е, накратко, повече не бих си купил от този комикс, ако ще и по 50 стотинки да ми го дават.

пп.

Имаше и някои положителни неща, като например готини герои, които още не съм виждал във филмите, а бих искал. Например Кити.:)

Блексед 1: Някъде сред сенките - Хуан Диас Каналес, Хуанхо Гуарнидо

Преди няколко десетки години, когато прохождах като читател, никак не ми се четеше плътен текст без действие в обем от стотици такива страници. Напоследък - също. Лечението, което си предписвах и тогава, и сега, бяха качествените комикси. Благодарение хвалбите на Пресли, сега това се оказа първата книжка за Блексед.

Разказите в картинки са много особена категория забавление, а както се твърди и най-старата - още по стените на пещерите на неандерталците има разказани истории. Историята на Блексед е по-нова - криминале с главен герой детектив-котарак, който е малко чандлъровски, малко ноар, малко като себе си. Абе много е як! Испанците, които са автори на комикса, са направили всички герои с тела или поне глави на различни животни и така дори без да ти разказват неща за тях, ти си съставяш мнение за характерите им, или най-малкото дали са от добрите или от лошите. Комиксът е нарисуван много яко, кадрите, гледната точка, как върви историята, екшъна, всичко е топ. Обезателно ще си набавя и останалите истории за Блексед. А като нищо и да изгледам пак Син сити...

Стихотворения - Ерих Кестнер

Не подозирах, че Кестнер е писал стихове, а книгата получих като подарък от човек, който знае колко обичам произведенията на чичо Ерих. Книжката е от онези произведения от зората на 90-те, когато на пазара е било възможно да се появи на практика всичко. Може да е тънка като тетрадка за контролни, да струва 1000 лв и да ти поднесе нещо познато по дух и напълно ново като форма.

Следват малко цитати, които не са представителни, просто ми грабнаха вниманието по разни причини. В крайна сметка аз дори не харесвам особено поезията, за Кестнер обаче съм готов на всичко.:)

Дойде мира и тежка криза в Лайпциг връхлетя ни.
Започва тя бюра и борси бързо да обръща.
Боравех малко с политика, Кант и млади дами.
В неделите валеше и оставах сам във къщи.

***

"Развитието на човечеството"

Подскачаха хората със зверовете,

същински маймуни, космати и грозни.

Подмамени слязоха от лесовете,

заляха с асфалт и бетон градовете,

животът потече в къщи луксозни.

- - -

Така с помощта на ума и устата

преброди прогресът напред вековете.

Но взрем ли се ние добре в съществата,

ще видим отново картина позната

- маймуните стари от лесовете.

***

Да бягаме далеч от фабриките сиви!
Ще има място някъде за нас в света.
Да идем гдето си шептят треви сънливи,
плетат чорапи паяците работливи
без дребни грижи и човешка суета.

***

"Малко соло"

Останеш ли сам, туй е болка голяма,
но лошо боли самотата на двама.

***

Унесена от сън в прегръдката му крепка,
девойката заспива и бавно спуска клепки.
Ликът ѝ е щастлив, но някак малко бледен.
А момъкът е млад и още много беден.
През горския листак на юг пое наслука
да търси по земята щастливата сполука.