Дзен под кедъра или притчите на учителя Кръстев - Кръстьо Кръстев

Мутантът Крум донесъл на Учителя два патладжана и казал:

- Притеснявам се! Толкова време говорим с теб и пак не разбирам света!

Учителя Кръстев го успокоил:

- Ще започнеш истински да се притесняваш, когато го разбереш!

***

Учителя Кръстев често поглеждал календара с голата манекенка, опечалявал се и размишлявал. Пийвал чай с гроздова и казвал:

- Старостта също има някои предимства!

После клател глава и добавял:

- Но младостта ги има всичките!

***

Възмутена госпожа се скарала на Учителя Кръстев:

- Защо дадохте милостиня на онзи просяк? Джобовете му са пълни с пари!

Учителя отговорил:

- Нещо не сте разбрали! Аз дадох милостиня не на него, а на себе си.

***

Учителя Кръстев хванал грип и медицинската сестра дошла да му направи инжекция. Легнал по корем, тя го намазала където трябва със спирт, извадила спринцовката и замахнала с все сила.

- Велики Буда! - извикал Учителя. - Понякога прозрението идва от най-неочаквани места!

***

Дърводелецът Спас потропал на вратата на Учителя Кръстев и му доверил:

- Хората говорят, че съвсем си изкукуригал!

Учителя погладил брадата си и отговорил:

- Така е! Като приех да съм статуя на мъдростта, сега трябва да изтърпя и курешките на гугутките!

***

- Учителю, като знаеш толкова, кажи какво е свободата? - попитал мутантът Крум и надигнал една бира.

- Свободният си е свободен, той не пита! - отговорил Учителя.

***

- Какви горди народи има по света! - възкликнал мутантът Крум. - Веднага се хващат за автоматите!

Мъдреца погалил брадата си и извадил една пчела от нея:

- Да дойдат да ми се похвалят, когато се хванат за мотиките!

***

Някакъв човек открил Учителя Кръстев да мете иглички под кедъра и извикал:

- Аз съм беден, но честен! Имам само ей тия скъсани панталони и ей тия две ръце! И жена ми е бедна, но честна, и децата ми са бедни, но честни...

- Почакай! - прекъснал го Учителя. - Животът ще те научи, че е по-добре да се срамуваш от богатството си, отколкото да се гордееш с бедността си!

***

Учителя често разговарял с духовно издигнати спирачи от гара Подуене. Веднъж, когато разговорът неизбежно се завъртял около политиката, той казал:

- Повечето ни политици са нещастно влюбени! В себе си!

***

Мутантът Крум надникнал над оградата и видял Учителя да копае нещо.

- Кажи ми как и тази година и моята градина да ражда много плодове като твоята?

- Престани да садиш знамена! - отговорил Онзи.

Позорни обстоятелства - Йордан Попов

"Позорни обстоятелства" е тънко (131 страници) сборниче с фейлетони от славния Йордан Попов, който вече не е между нас. Днес вероятно все по-малко хора ще си спомнят, че той беше основен автор и редактор на вестник "Стършел" от годините, когато вестникът имаше едновременно лекота (на хумора) и тежест (на посланията). Наскоро забелязах, че две негови книжки и една от Кръстьо Кръстев са на изчерпване при "Жанет 45", и си ги поръчах от страх да не се изчерпят напълно. Защото не храня илюзии за преиздаването им в близко бъдеще.

Какво съдържа книжката, която изгълтах така скоропостижно в жегата между изкачването на пирински върхове? Десетки кратки истории за познати на автора, негови близки, съседи, случайни минувачи, летовници, спътници по купе, колеги, които са попаднали в неочаквана ситуация с хумористичен оттенък. А може и ситуацията изобщо да не е смешна, а само авторът да е избрал да я поднесе така. Неговите смешки не са от онези, които те карат да се превиваш от смях, а са от тези, които ти напомнят на нещо познато, което по сходен начин ти се е случвало и на теб. Поуката за мен е да не забравям това, защото често която и да е твоя драма, през очите на другите може да е просто сюжет за забавен фейлетон. И старанието ми е да се опитам и аз да мога да я възприемам така. Когато мога.:)

Българско зелено - Станислав Стратиев

Сигурно бях от малцината на щанда на "Жанет 45" на отминалия в началото на юни "Панаир на книгата", които питаха не за изчерпаното "Времеубежище", а за почти изчерпаното "Българско зелено". Малкото странична информация, която имах за книгата, казваше, че в нея са събрани текстове на Станислав Стратиев, писани в годините от 1964 до смъртта му през 2000. Кратки неща, по страничка-две, голяма част от които не са истории със случка и герои, а някакви размишления върху събитие или фраза, да ги наречем импресии. Такова е и разсъждението върху онзи трудно определим нюанс зелено, който авторът така и не успял да опише другояче, освен като "българско зелено".

Ще срещнете и някои от познатите ни персонажи от Северозапада, все така трогателни в неравната им борба с битието. Малко критика на развития социализъм, в който измислено клише се превръща по абсурден начин в действително съществуващ и крайно разгневен началник. Нагарчащи размисли от началото на Прехода, разочаровани от неправдите, сполетели малкия човек.

Обичам да чета произведенията на Станислав Стратиев не защото всичките са гениални или поне сполучливи, а по-скоро заради онзи вътрешен глас в тях, който ми говори на разбираем за мен език, насмешлив, забавен, правдив, актуален и малко един такъв зеленикав.

- Ние не сме произлезли от маймуните като всички - заявява Паскал. - Това е очевидно!...

- И кметът ли? - интересува се Йеремия.

Кметът го е глобявал два път и Йеремия му има зъб.

- За него не знам - отвръща Паскал. - Той е другоселец.

- Аз мисля, че той е произлязъл! - казва Йеремия.

Пионерите на ЕС

Кратка аудио книга, която представя на български език в кратък вид историите на онези първи радетели за обединена Европа, на които дължим различни страни на това чудо, което имаме днес. Много е вероятно след прочита/изслушването ѝ съдбите на някои от тях да ви станат интересни и да продължите на търсите и четете повече за тях, както се получи при мен. 

Неловко ми се стори да изброявам всяка от представените личности с какво точно е допринесла за изграждането на Европейския съюз, те са толкова много и разнолики. За някои от тях сме слушали и чели, но в друга светлина, за други пък ще научите за пръв път. Общото при всички тях е осъзнаването, че човешките ценности са по-големи от националните и най-резонното нещо е те да са водещи при построяването на което и да е съвременно общество. Много от тези хора са пострадали от репресии, били са в затвори, лагери или изгнание, някои са родени в една държава, а са прекарали живота си в друга, макар и в същото населено място, и независимо от произхода, опита или положението им в обществото, те са полагали последователни усилия за постигането на добри неща, които са по-големи от всеки един - мир, просперитет, солидарност.

Тези забележителни европейци са: Алтиеро Спинели, Алчиде де Гаспери, Анна Линд, Валтер Халщайн, Жан Моне, Йозеф Бех, Йохан Вилем Байен, Конрад Аденауер, Луиз Вайс, Марга Кломпе, Мелина Меркури, Никол Фонтен, Нилде Йоти, Пол-Анри Спак, Робер Шуман, Симон Вейл, Сико Мансхолт, Уинстън Чърчил, Урсула Хиршман, Хелмут Кол и Франсоа Митеран.

Не знам дали на някой му е направило впечатление колко общо има мотото на българския парламент "Съединението прави силата" с идеите на Европейския съюз. Колко близко и допълващо  е то до европейското - "Единство в многообразието".

Аудио книгата може да се свали от официалния сайт на ЕС ето тук.

Манифест от Вентотене - Алтиеро Спинели и Ернесто Роси

Към свободна и обединена Европа

Алтиеро Спинели (1907-1986) е един от бащите на Европейския съюз и е автор на "Манифеста от Вентотене" - един от първите документи в подкрепа на създаването на обединена Европа. 

Когато е участвал в писането на този манифест, той е бил още далече от всякакви мисли и перспективи за кариера и политика. На 17 става комунист, а на 19 вече е осъден от фашисткия режим на Мусолини да лежи 16 години в затвора. И той ги излежава почти изцяло, но в това време открива съмишленици, разсъждава и пише. Как може да се направи така, че фашисткото безумие да се спре и никога повече да не се върне?

Някои от идеите в манифеста от днешна гледна точка може да ви се сторят твърде комунистически или дори анархистки, а други пък - пророчески. Затова трябва да се има предвид, че са писани от едни твърде млади хора без опит. В затвора той учи усилено и става страстен поддръжник на наднационалната интеграция, започва да критикува комунистическата партия. Разочарован от комунистите той ги напуска и се присъединява към каузата на федералистите. Когато Спинели е държан в плен на малкия остров Вентотене, се оформят федералистките му идеи. Той се убеждава все повече, че  общоевропейското движение към федерализъм ще помогне да се противостои на разрушенията на национализма.

След Втората световна война Спинели създава Федералисткото движение в Италия. До края на 40-те и през 50-те години на XX век той се проявява като твърд защитник на федералистката кауза за обединена Европа. През 60-те години на ХХ век Спинели, в качеството си на правителствен съветник и изследовател, учредява Института по международни отношения в Рим. Той е член на Европейската комисия от 1970 г. до 1976 г., а през 1979 г. е избран за член на Европейския парламент.  През 1980 г. заедно с други европейски депутати - привърженици на федерализма, той основава клуба „Крокодил“, наречен така по името на ресторанта в Страсбург, в който често се събират. На 14 февруари 1984 г. Европейският парламент приема предложението с преобладаващо мнозинство и одобрява „Проект на Договор за създаването на Европейски съюз“, плана „Спинели“.

Първата задача, с която трябва да се заемем, без чието решение всеки прогрес би останал измамна надежда, е окончателното премахване на границите, които разделят Европа на суверенни държави.

***

 ...здрава федерална държава, разполагаща с европейски въоръжени сили вместо националните армии, да разруши решително икономическите автархии, които са гръбнакът на тоталитарните режими; да има достатъчно органи и средства, за да гарантира изпълнението, в отделните федерални държави, на своите разпореждания, насочени към поддържането на общия ред, макар и оставяйки на държавите автономност, която да им позволява гъвкави възможности и развитие в политическия живот, съответстващ на типичните особености на различните народи. Ако в главните европейски страни има достатъчен брой хора, които да разберат това, победата ще бъде скоро в ръцете им, защото обстановката и хората ще са благосклонни към това дело.