Придворният убиец. Кралска поръчка – Робин Хоб

_Вълците нямат крале._

Първото нещо, което ми направи впечатление – втори том е два пъти по-дебел от „Тайните на занаята“, а това не е добре. Началото му го забравих, финалът е много интензивен, но средата има така ненавижданата от мен бозява консистенция. Недей така, Робин, не е хубаво... 

Иначе приключенията на Фиц продължават да са все така интересни. По някои теми продължаваме да не научаваме нищо (алените кораби и Претопените), но за сметка на това познаваме много от героите доста по-добре. Робин Хоб е царица на това това да показва човешката страна дори на най-необичайните събития в един измислен свят като този на Шестте херцогства. Да почувстваш истинността на разказаното, да видиш колко домашно и познато ти е всичко, макар и никога да не си живял в замък. 

Много ми хареса, че успяхме да видим как бременната престолонаследница Кетрикен боса върти меча в една от малкото битки в романа и си разпродава накитите в напразни опити да запази разпадащото се кралство. Фиц заякна достатъчно на греблата на един от бойните кораби, за да се научи да се бие прекрасно с бойна брадва (палци горе), а освен това има и известен напредък в Умението. Вълкът Нощни очи се наложи като първа дружка и важен персонаж и съм сигурен, че вълчата му гледна точка върху човешкия свят ще се хареса на много хора. Славен събра почти всички черни точки, но предполагам авторката му точи ножа чак за в третата книга. Така де, няма смисъл злото да бъде разхищавано сред невинните, а пък и по този начин по-лесно ще бъде изкоренено. Завъртяха се някои интрижки за власт, любов и други такива щуротии, но понеже ни дразнят и няма да им обърнем внимание. Някои герои бяха разкарани без да бъдат убити (например Искрен и донякъде самият Фицрицарин), което затвърждава убежденията ми в правилния подход на Робин Хоб в разказването на истории, които може да бъдат четени и от деца. Хем героите ти намаляват и можеш да опресниш интереса на читателите като въведеш нови, хем не се държиш просташки като Джордж Мартин и да избиеш симпатягите още рано-рано, а на тяхно място да въведеш в пъти повече безлични герои, на които човек даже и имената не може да запомни. 

Като цяло в „Кралска поръчка“ много хора си получиха заслуженото, но далеч не всички. Така че - напред към трети том!:)

— Да съм загубил схватка? — повтори той, все още задъхан. — Схватката не е свършила, додето не победиш, Фиц. Запомни го веднъж завинаги. Няма значение какво мисли човекът отсреща. 

*** 

Тайно, Фиц. Тайно. 

***
„Братко. Умираш ли?“ „Не. Но ме боли.“ „Почини си. Аз ще остана да пазя.“ 
*** 
Тайната остава тайна, когато я знае само един човек. 
*** 
Някои неща не могат да се решат. Пиенето ги прави много по-поносими. 
*** 
Не можем да сложим стари глави на млади рамене.