Прахосмукачката на вещицата - Тери Пратчет

Патица на хоризонта! На таран! Пълен ластик!

Доста време мина, откакто по тези ширини са се мяркали платната на Тери Пратчет, и беше крайно време животворният му хумор да озари душите ни.

Разказите са сравнително по-старички и са от младините му, когато е публикувал навред из периодичния печат. Може да ви се сторят по-детински или неортодоксални (няма и намек за Света на диска), но пак са си симпатични и смешни. Има една прокрадваща се нишка за малко градче в най-дивия запад (Уелс), където овцекрадците биват преследвани от най-бързата полицейска палка наоколо, както е известен местният полицай. Имаше нещо познато и в историята за малките човечета, които живеят в тунелчета край подмолите на реката и се возят в лодки от орехови черупки, имаше даже и разгневени магьосници, които се замерят с всичко магическо, за което се сетят, а имаше и съвсем различни темички, които пък на нищо познато не приличат.

Много приятни и възпитани истории, които могат да бъдат страхотен подарък за мало и по-голямо. Буквите са едри, понякога грамадански и кривят насам-натам, а има и доста картинки. И има обилно много смешки, нали си знаете?:)

Още хубави думи за същата книга са писали Искрен и Ана.

Черният орден - Джеймс Ролинс

Жанрова смеска от шпионски трилър, европейски аукциони за древни книги, които освен много пари, започват да струват и много животи, загадки от квантовата механика, тайнствени чудовища в африкански резерват, ужасяваща епидемия в Тибет и дори... оцелели до днес нацисти! В хода на действието привидно разнопосочните нишки се обединяват и започват да сочат в една и съща посока - имението на една от най-богатите фамилии в ЮАР. Добрите герои в тази история са агентите от една секретна организация в САЩ, които са способни да раздадат правосъдие по всички места и теми.

Да, знам как звучи. Целта на автора най-вероятно не е била да разкаже нещо, което да звучи максимално достоверно, а просто да е леко и забавно. Да се чете бързо, да ти е любопитно какво ще се случи и как точно добрите ще надвият лошите. Тук-там има дори неща, които провокират читателя да се замисли или му припомнят въпроси, на които досега не е намирал отговор. Например - какво е провокирало някои "взривове" на видово разнообразие през епохите. Кое е тласнало случайно възникналите сложни въглеводороди в първичния бульон да започнат да се саморепликират? Отговорите са особени и непълни, но някои неща странно напомнят на "Радиото на Дарвин", което някога така безпощадно ми отнесе ума.

Може да се прочете, но не е нещо невероятно.

Седем кратки беседи по физика - Карло Ровели

Седем кратки научнопопулярни беседи от италианския физик Карло Ровели, за чието съществуване аз най-профански досега изобщо не подозирах.

От прочетеното останах с впечатление, че Карло Ровели умее да разказва интересно на лаиците за сложната материя, в която той е професионалист. Имаше някои приятни моменти в книгата, които се надявам да се били достатъчни, за да запалят случайния читател да търси и чете още по темите, защото колко други хора след Хокинг пишат разбираемо за обикновения човек по тези въпроси? Разказаното е на популярен език без формули, графики и други сложнотии, просто съвременното ниво на науката физика по теми като: теорията на относителността, квантовата механика, гравитацията, Космосът, частиците, времето и мястото на хората в целия този калабалък. Приятно е да се прочете, и ако имате дори минимален интерес по темата, книгата най-вероятно ще ви допадне.

Това е една изключително кратка книжка. По-кратка трудно можете да си представите. За да компенсират това, издателите са я изработили в малък формат и с доста дебела хартия, та да придобие вид като за 12 лв. Преводът очаквано е на нужното високо ниво и е дело на Нева Мичева, интервю с която можете да прочетете тук. 

Малко странно ми се стори и книжка с научно съдържание да излиза при "Жанет-45". Каквото и да си говорим, колкото и да сме политкоректни, това си е едно по-женствено издателство, където е по-вероятно да срещнеш поезия, а не наука. Но както и да е, адмирации за решението, обикновено тези, които са фенове на поезията, имат по-голяма нужда от научни познания за света, в който се намираме всички.;)

Баба праща поздрави и се извинява - Фредрик Бакман

Това е най-хубавата книга, която съм чал от доста време насам. В книгата се разказва основно за Малко момиченце™ и нейната баба, както и за начина, по който момиченцето опознава роднините и съседите от блока благодарение на бабата. А това са един много особен блок и още по-особена, да не кажа по-силна дума, баба, извадени като от приказна страна, като онези, в които човек се отнася малко преди да заспи.

Съвременна Швеция. Това е отговорът на къде и кога се развива действието. Това е и отговорът на какво е то и какви са героите. Защото те са наистина всякакви - има ги Елса, майка й и баба й. Присъстват още Приятеля и Чудовището, Рено и Ауди, жената с черната пола, която винаги говори по бяла слушалка, момчето със синдром, разни видове и бройки разведени татковци, майки с кариери, майки без кариери, но пък изкукали посвоему, наркоман, войник, таксиметров шофьор, летен полицай, както и хора, които правят кафе и кифлички, които са безкрайно нужни и се приемат охотно, когато проблемите затрупат всички. Всички изброени в последното изречение са фон за действията и новите познания на Елса в дните около Коледа, когато навършва осем. А тя е неверояно умно дете и то не само защото рови в интернет и проверява непознатите думи в Уикипедия.

Страхотен трилър, който май още си няма категория. Много майсторски написан и увлекателен текст, който не може да те остави да го четеш просто така, информативно. Не, историята те увлича и така те засмуква във вихъра си, че накрая седиш с анцуг под юргана посред бял ден, буквите ти се размазват от сълзите, обаче не можеш да спреш да четеш, просто не бива.

Прочетете я и после ми благодарете за страшно веселото преживяване! Добре де, може да поблагодарите малко и на Бакман.

Хартиената менажерия и други разкази - Кен Лиу

Тази книга е доста екзотично четиво, на което трудно се попада, ако човек не го е търсил нарочно. Сборникът с фантастични разкази на Кен Лиу засега е единствената негова книга на български и е кръстен на едноименния разказ, който е спечелил общо взето всички награди в жанра. 

Кен Лиу не е случайно име и за голяма част от темите му няма да сте чели никъде другаде. Стиловете на различните разкази пък са толкова разнообразни, сякаш са писани от различни хора. Ще срещнете фантастика за космос, за далечно бъдеще, за безсмъртие, за близко минало, наситено с ужасна смърт, криминални загадки, мъничко екшън за вкус и азиатска мистика за чар. Критиците никога не пропускат да отбележат последното, което извисяват дори до самостоятелен нов поджанр - силкпънк. Във всички тях Кен Лиу пише много интересно и компетентно. 

Не знам, вероятно има още много такива автори, които могат да пишат толкова разнообразно по различни теми и в различен стил, но ще ви кажа с какво Кен Лиу е единствен. В неговите истории почти винаги има някаква много ясна тъга на азиатки народ, някакво несподелено и неизвестно за света страдание и авторът държи обективно да осветли темата в търсене на облекчение, съчувствие и опрощение. Обективността личи по многото бележки, както под линия, така и след края на разказа. В "Хартиената менажерия" това са болките на поръчваните по каталог азиатски булки от богати бели мъже. "Човекът, който сложи край на историята" пък разказва за ужасите от Втората световна война, които причинява японската армия на завладените народи от югоизточна Азия и по-точно за експериментите с биологични, химически и хирургически оръжия на японския Отряд 731 в лабораториите в Харбин. "Литеромант" е за безкомпромисната борба през Студената война и невинно пострадалите, дори когато са избягали в уж безопасния Тайван. Има още за китайците, които пристигат в трюмовете на кораби на Западния бряг на Америка и се включват в построяването на железниците, участват в Златната треска и въобще в построяването на Щатите такива, каквито ги знаем. Но без да сме знаели колко и какви съдби е коствало това. И така общо петнайсет разказа.

Хубави, много съдържателни истории, каквито най-вероятно не сте чели, и които вървят по-бавно от очакваното и оставят тъжен послевкус. Дано Кен Лиу да може да пише със същия хъс и за весели неща.

Работата на хората в по-малките офиси, чиито прозорци не гледаха към пристанището, беше да търсят на компютрите си отговори на въпросите, зададени от хората в офисите, които гледаха към пристанището.

***

Знаеш ли кое според китайците е най-тъжното нещо на света? Когато едно дете най-сетне пожелае да се грижи за родителите си, а те вече не са между живите.

***

Преди да открием как да живеем вечно, сексът и децата бяха най-близкият начин да постигнем безсмъртие.

***

Онова, което определя хората, не е тяхната самота, а всички онези отношения, които ги свързват.

***

Какви сме ние може да се определи от мястото, което заемаме в мрежата от животи на другите хора.