Warcraft: Повелителят на клановете - Кристи Голдън

Тази книга излиза втора по ред при издаването на поредицата за Уоркрафт от издателство "Хермес" преди години, но хронологически се пада веднага след завършека на "Дуротан". След трагичната гибел на потърсилия справедливост оркски вожд, неговият невръстен син е намерен и отгледан от хората. И то да бяха хора като хора, ами баш от началника на концентрационните лагери за орки. Кофти човек, който се заема да отгледа и обучи малкия Трал като образцов боец за арените. Тайната му надежда е един ден оркът да поведе всички от своя вид и под ръководството на Блакмуър предателски да разгромят Алианса.

Е, за известно време нещата вървят по този план, но освен да се бие като звяр, Трал научава от хората и други неща като милост, състрадание, жажда за свобода. Логично след като веднъж вече решил, че не желае повече да е роб, вече трудно нещо може да го удържи и той се впуска из Азерот да търси своите. Различни премеждия го отвеждат в лагерите, срежат го с Гром Хелскрийм и го отвеждат чак в планините Алтерак, където все още оцелява прокуденият клан Фростулф. Научавайки историята на родителите си, Трал се променя все повече и повече и силите на природата го признават за шаман - първият от много години. И то не какъв да е, като дори странстващият Оргрим Дуумхамър му отдава дължимото. Двамата заедно повеждат борбата за освобождаване на всички орки от лагерите, като битката им струва скъпо - едни заплащат с живота си, а други се превръщат в живи легенди.

Може би не трябваше да преразказвам толкова подробно, но специално историята за Трал ми е голяма слабост и ми е трудно да съм трезв и безпристрастен.

"Хермес", вземете се в ръце и пуснете една допечатка на поредицата, защото е срамота книжки за 10 лв да вървят втора ръка за по 30.

Warcraft: Денят на дракона - Ричард А. Кнаак

"Денят на дракона" разглежда събития от вселената на Уоркрафт, когато първоначалният устрем на Ордата след нашествието им на Азерот е преминал. Те губят по всички флангове и едно от малкото оръжия, които все още им дават някакво предимство, е отглеждането на дракони, за да ги яздят и използват в бой. За целта драконът Алекстраза е държана окована в плен и единствената ѝ задача е да снася още и още яйца. 

Междувременно в отслабените редици на човешките кралства се появява мистична фигура, която така умело ги манипулира в свой интерес, че изгледите на този новопоявил се млад благородник да стане пълноправен крал, изглеждат неминуеми. Но кой е той, защо не може да бъде проследен и какви са истинските му цели?

На този фон проследяваме нишката на провинилия се млад магьосник Ронин, който копнее за шанс да изкупи стари грехове и се впуска в почти самоубийствена задача в Каз Модан. Наредено му е да проникне дълбоко в територията на орките и да стигне до планината, в която те държат Алекстраза. Как точно и защо той не знае, защото получава информация за секретната си задачата на малки порции от тайнствения си покровител Крас - един от членовете на съвета на магьосниците в Даларан.

Тайната на задачата му обаче явно скоро е разкрита, защото на Ронин и спътниците му - красива елфка и опърничаво джудже - започват да се струпват заплахи, коя от коя по-страховити. Изглежда тайно задействаните планове, които включват Ронин, планината на орките и съдбата на драконите, са повече от един, а интересите на замесените - крайно противоположни. Дори могъщи артефакти като "Демонична душа", способни да подчиняват дракони и създадени още когато те сами са владеели този свят, не са в безопасност, когато млада и почти безразсъдно смела раса като човеците, реши да действа благородно, със завидно себеотрицание и с желание да спаси доброто у другия.

Разкошна история, която те запалва дотолкова, че още същия ден да започнеш следващата от поредицата, която обръща най-основно внимание не на кого да е, а на самия Трал! For the Alliance! For Azeroth!

Две години ваканция - Жул Верн

Една нощ точно преди началото на лятната ваканция страшна и изведнъж разразила се буря отнася голяма платноходна яхта от пристанището в Оукланд, Нова Зеландия. Отнася я на изток в открито море, влачи я през целия Тих океан и я разбива на самотен остров. Дотук нищо чак толкова необичайно като за средата на деветнайсти век. Особеното е, че на яхтата вече са се били качили петнайсет момчета от пансиона "Чеърман", които на другия ден е трябвало да бъдат наградени с кратка разходка близо но Новозеландския бряг. И нито един възрастен. Благодарение на късмет или щастлива съдба всички деца оцеляват при неволното си пътешествие през океана и дори при крушението в скалите на необитаемия остров. И тук започва тяхната близо двугодишна одисея, която проследих с неочаквано голям интерес.

Както можете да си представите, предизвикателствата пред децата не бяха никак малки. Отначало бяха ангажирани със спасението и оцеляването си, но впоследствие сами си добавяха нови и нови отговорности и задължения в опитите си да създадат що-годе цивилизовани условия на живот. Разпределението на задачите, организацията на труда, редовното и точно записване на наличното и нужното, припаси, инструменти, храна, подслон - всички тези най-основни моменти се удаваха някак спонтанно на петнайсетте момчета, които съумяваха да запазят условно добрия тон и разбирателството, и макар за финал да имаше по-кървави събития, дружината не изпадна в диващината и разрухата на "Повелителят на мухите". Някой може да каже, че не е достоверно, че не е възможно или не по силите на деца, и в някои подробности може и да е прав, но за силата на духа, смелостта и морала като че ли възраст няма.

В невръстните си тийнейджърски години, като връстник на героите от този роман, бях страшно запален по приключенските книги на Жул Верн. Премеждия, изобретения, нови земи, опасности и рискове, благородни мотиви и действия. Някои от тях опитвах да препрочета на по-стари години, но все ми се струваше, че действието не съответства на по-забързания 21-ви век. Този роман обаче ме грабна също като едно време и нямах търпение да науча какво ще се случи. Страхотно четиво, което препоръчвам от сърце! 

За завършек ще добавя последния абзац от книгата, който е подходящ колкото за възпитаване на деца, толкова и за всички възрастни с проблеми:

Безспорно никога ученици от пансион няма да бъдат принудени да прекарат ваканцията си при такива условия. Но — нека знаят добре всички деца — при ред, усърдие и смелост няма положения, колкото и опасни да са те, от които човек да не може да се измъкне.

Аудио книгата чете доброволката Ирина Илиева, на която отново благодаря!

Стоманения плъх - Хари Харисън

В историите за непоправимия космически мошеник, крадец, обирджия, шпионин и агент Джеймс ди Гриз има сериозен екшън, а и как би могло да бъде другояче при занимания като неговите? Има и хумор, който е също така светкавичен и неповторим, каквито са набезите на героя. Винаги от самото начало на приключението сме наясно, че той все ще измисли план, все ще успее да се измъкне, каквито и опасности да го заплашват. Моралните му устои са консервативни като на стар републиканец и макар да не се свени да посяга на всичко чуждо, чуждите жени и животи са винаги в безопасност при него. Точно така, Стоманеният плъх никога не убива, когато може да го избегне. Маниерът му е да хвърля димни гранати за "Добър ден!", упойващи стрелички за "Довиждане!" и ослепителни и предразполагащи усмивки през останалото време.

Книгата е обозначена като първи том от многотомна поредица, макар от коментарите на издателството да се разбира, че следващ том просто няма да има. От друга страна, този т. нар. първи том съдържа няколко напълно самостоятелни и завършени "томчета" с отделни заглавия - "Стоманения плъх", "Отмъщението на стоманения плъх", "Стоманения плъх спасява света" и "Стоманения плъх те иска". Четох, че всички те вече били издавани през годините под една или друга форма от различни издателства, но да се обедини и припомни цялата поредица със сигурност е била добра идея, както за начинаещи млади читатели, така и за по-стари, които някак случайно сме пропуснали разкошния кеф от общуването с такъв герой.

По книгите за Хлъзгавия Джим има стар комикс, а пък отделно какъв чуден сериал би излязъл от тези истории! Мм, да си оближеш пръстите, само да има кой да го направи.:)

В заключение, това е една много приятна и весела книга, за прочитането на която никога няма да съжалявате, защото кой съжалява за моментите, когато безгрижно се е забавлявал? Може да я препоръчате на децата си, на възрастни роднини с игриво пламъче в погледа, става за подарък, за пътуване, приспиване и плаж. Чудесна книга за кишава псевдо-зима, богата на вируси и минорни настроения.

В момента не ми хрумва подходяща музика за съпътстване прочита, но вероятно нещо весело, с тропически привкус, коктейли и мацки по бански в клипа към песента. И тук-там по някой бластер и шумящи таблетки в шампанското.:)

Имаш ли план, задействай го незабавно. Не го оставяй да превтаса.
***
Една от особеностите на практиката е, че винаги превъзхожда теорията.
***
Нищо не ме вбесява така, както самоувереността на незначителни служители.
***
- Това религиозен символ ли е - попита друг и вдигна пред мен една фотография.
- Това е снимка на жена ми.
- Разрешават се само религиозни символи.
- Тя е ангел за мен.
***
Наистина невероятно е в какви неща вярват хората, ако започнеш да им ги наливаш в главата още от детството.

Джазът в България. Българите в джаза - Владимир Гаджев

Понеже не знам нищо за автора, се доверявам на анонса на издателството, че Владимир Гаджев е изтъкнат джазов критик, журналист и преподавател по история на джа­за, на поп и рокмузиката в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Аз съм доста далече от теорията и академичната страна на джаза, а просто обичам да слушам хубава музика и ми беше любопитно кои българи са творили в жанра през изминалия един век. Оказва се, че дори въпреки 45-те години тоталитаризъм, те не са никак малко, а влиянието им е далеч от пренебрежимо. За някои от тях всички сме чували (Аспарух Лешников, Емил Георгиев, Милчо Левиев, Симеон Щерев, Антони Дончев, "Бели, зелени, червени"), някои дори сме имали удоволствието да чуем лично от различни сцени (Христо Йоцов, Камелия Тодорова, Йълдъз Ибрахимова, Георги Борисов, Теодосий Спасов), а за трета група пък изобщо не сме и чували (Любомир Вапорджиев, Ива Ваня, Марио Станчев). Владимир Гаджев поправя подробни несправедливости.

Книгата има вид на своеобразна енциклопедия. Певците, инструменталистите и композиторите са всеки със самостоятелно представяне от страница или две, като между представянията има и преглед на епохата, политиката и отношението на властта към джаза, характерните за тогава форуми, участници, звезди и изяви. Много подробно са отразени изпълнителите, съставите, кой на какъв инструмент свири, какви плочи са се записвали, коя чуждестранна звезда е гостувала и кога или пък кога и къде са се изявявали нашите джазмени. Интересно впечатление ми направи колко значимо е било полското присъствие преди промените - и като изпълнители, и като форуми за изява.

Книгата е любезно гарнирана със CD, което съдържа някои много характерни изпълнения на коментираните музиканти. Това аз намирам за много голям плюс, защото иначе би се получило нещо като да пишеш книга за художници и в нея да няма нито една снимка на картините им.


Накратко, макар и четенето на книгата да се проточи, удоволствието беше голямо и като следваща стъпка ще се ориентирам да потърся друга книга на автора - "Love Supreme - Веселин Николов и неговите “Бели, зелени и червени”.

Композиторът Константин Илиев: ... стигнахме до извода, че екзотичният фолклор е безкрайно интересен и привлекателен при първо виждане. Вторият път става скучно, а трети път може би не би отишъл да го видиш.

***

Брутално воюва за все по-широка територия чалгата, т.е. разюзданата гастрономическа музика по сръбски образец. Концертът на Лепа Брена на стадион "Васил Левски" е само началото на процес, който добива чудовищни размери, профанизирайки музиката и разяждайки културната цялост.