Българско зелено - Станислав Стратиев

Сигурно бях от малцината на щанда на "Жанет 45" на отминалия в началото на юни "Панаир на книгата", които питаха не за изчерпаното "Времеубежище", а за почти изчерпаното "Българско зелено". Малкото странична информация, която имах за книгата, казваше, че в нея са събрани текстове на Станислав Стратиев, писани в годините от 1964 до смъртта му през 2000. Кратки неща, по страничка-две, голяма част от които не са истории със случка и герои, а някакви размишления върху събитие или фраза, да ги наречем импресии. Такова е и разсъждението върху онзи трудно определим нюанс зелено, който авторът така и не успял да опише другояче, освен като "българско зелено".

Ще срещнете и някои от познатите ни персонажи от Северозапада, все така трогателни в неравната им борба с битието. Малко критика на развития социализъм, в който измислено клише се превръща по абсурден начин в действително съществуващ и крайно разгневен началник. Нагарчащи размисли от началото на Прехода, разочаровани от неправдите, сполетели малкия човек.

Обичам да чета произведенията на Станислав Стратиев не защото всичките са гениални или поне сполучливи, а по-скоро заради онзи вътрешен глас в тях, който ми говори на разбираем за мен език, насмешлив, забавен, правдив, актуален и малко един такъв зеленикав.

- Ние не сме произлезли от маймуните като всички - заявява Паскал. - Това е очевидно!...

- И кметът ли? - интересува се Йеремия.

Кметът го е глобявал два път и Йеремия му има зъб.

- За него не знам - отвръща Паскал. - Той е другоселец.

- Аз мисля, че той е произлязъл! - казва Йеремия.

Пионерите на ЕС

Кратка аудио книга, която представя на български език в кратък вид историите на онези първи радетели за обединена Европа, на които дължим различни страни на това чудо, което имаме днес. Много е вероятно след прочита/изслушването ѝ съдбите на някои от тях да ви станат интересни и да продължите на търсите и четете повече за тях, както се получи при мен. 

Неловко ми се стори да изброявам всяка от представените личности с какво точно е допринесла за изграждането на Европейския съюз, те са толкова много и разнолики. За някои от тях сме слушали и чели, но в друга светлина, за други пък ще научите за пръв път. Общото при всички тях е осъзнаването, че човешките ценности са по-големи от националните и най-резонното нещо е те да са водещи при построяването на което и да е съвременно общество. Много от тези хора са пострадали от репресии, били са в затвори, лагери или изгнание, някои са родени в една държава, а са прекарали живота си в друга, макар и в същото населено място, и независимо от произхода, опита или положението им в обществото, те са полагали последователни усилия за постигането на добри неща, които са по-големи от всеки един - мир, просперитет, солидарност.

Тези забележителни европейци са: Алтиеро Спинели, Алчиде де Гаспери, Анна Линд, Валтер Халщайн, Жан Моне, Йозеф Бех, Йохан Вилем Байен, Конрад Аденауер, Луиз Вайс, Марга Кломпе, Мелина Меркури, Никол Фонтен, Нилде Йоти, Пол-Анри Спак, Робер Шуман, Симон Вейл, Сико Мансхолт, Уинстън Чърчил, Урсула Хиршман, Хелмут Кол и Франсоа Митеран.

Не знам дали на някой му е направило впечатление колко общо има мотото на българския парламент "Съединението прави силата" с идеите на Европейския съюз. Колко близко и допълващо  е то до европейското - "Единство в многообразието".

Аудио книгата може да се свали от официалния сайт на ЕС ето тук.

Манифест от Вентотене - Алтиеро Спинели и Ернесто Роси

Към свободна и обединена Европа

Алтиеро Спинели (1907-1986) е един от бащите на Европейския съюз и е автор на "Манифеста от Вентотене" - един от първите документи в подкрепа на създаването на обединена Европа. 

Когато е участвал в писането на този манифест, той е бил още далече от всякакви мисли и перспективи за кариера и политика. На 17 става комунист, а на 19 вече е осъден от фашисткия режим на Мусолини да лежи 16 години в затвора. И той ги излежава почти изцяло, но в това време открива съмишленици, разсъждава и пише. Как може да се направи така, че фашисткото безумие да се спре и никога повече да не се върне?

Някои от идеите в манифеста от днешна гледна точка може да ви се сторят твърде комунистически или дори анархистки, а други пък - пророчески. Затова трябва да се има предвид, че са писани от едни твърде млади хора без опит. В затвора той учи усилено и става страстен поддръжник на наднационалната интеграция, започва да критикува комунистическата партия. Разочарован от комунистите той ги напуска и се присъединява към каузата на федералистите. Когато Спинели е държан в плен на малкия остров Вентотене, се оформят федералистките му идеи. Той се убеждава все повече, че  общоевропейското движение към федерализъм ще помогне да се противостои на разрушенията на национализма.

След Втората световна война Спинели създава Федералисткото движение в Италия. До края на 40-те и през 50-те години на XX век той се проявява като твърд защитник на федералистката кауза за обединена Европа. През 60-те години на ХХ век Спинели, в качеството си на правителствен съветник и изследовател, учредява Института по международни отношения в Рим. Той е член на Европейската комисия от 1970 г. до 1976 г., а през 1979 г. е избран за член на Европейския парламент.  През 1980 г. заедно с други европейски депутати - привърженици на федерализма, той основава клуба „Крокодил“, наречен така по името на ресторанта в Страсбург, в който често се събират. На 14 февруари 1984 г. Европейският парламент приема предложението с преобладаващо мнозинство и одобрява „Проект на Договор за създаването на Европейски съюз“, плана „Спинели“.

Първата задача, с която трябва да се заемем, без чието решение всеки прогрес би останал измамна надежда, е окончателното премахване на границите, които разделят Европа на суверенни държави.

***

 ...здрава федерална държава, разполагаща с европейски въоръжени сили вместо националните армии, да разруши решително икономическите автархии, които са гръбнакът на тоталитарните режими; да има достатъчно органи и средства, за да гарантира изпълнението, в отделните федерални държави, на своите разпореждания, насочени към поддържането на общия ред, макар и оставяйки на държавите автономност, която да им позволява гъвкави възможности и развитие в политическия живот, съответстващ на типичните особености на различните народи. Ако в главните европейски страни има достатъчен брой хора, които да разберат това, победата ще бъде скоро в ръцете им, защото обстановката и хората ще са благосклонни към това дело.

Кръв по снега - Ю Несбьо

Това е вероятно най-новата книга от Ю Несбьо на български, самостоятелен роман, не от поредицата за детектив Хари Хуле. Историята е почти като за притча, за нещо, което по-скоро е прието да се разказва, а не да се чете. Съвременна дикенсова драма, която се развива сред студа и снега на предколедно Осло.

Паралелите с "Клетниците" и Дикенс не са никак случайни, авторът съвсем целенасочено ги е вплел в повествованието за младия наемен убиец с добро сърце, който не става за нищо друго, но пък обича да чете. И борейки се с дислексията да си измисля, пресъздава и запомня свои версии не само на прочетеното, а и на случващото се с него, особено когато то не е много приятно. Убийствата, несполуките с жените, грешките, които всички правим, но с разликата, че при тези от нас, които не сме наемни убийци, все остава някакъв втори шанс нещата да се оправят. В книгата има и някакво усещане за прилика с романите на Чейс, с обречените и решителни персонажи, с рязкото развитие на събитията, бързото поемане на непремерени рискове, с разликата обаче, че тук е някаква по-изтънчена, по-романтична, европейска версия на този тип четива.

Чете се бързо, веднъж и определено оставя някаква тежест.

Всички изпитваме потребност да се доближим до идеала, въплътен в нашите родители.

***

Твърде много пари, твърде малко неща, в които си заслужава да ги вложиш.

***

Численият превес и тежкото въоръжение предопределят изхода на всеки двубой.

Най-хубавият цитат беше още по-кратък, но забравих да си го отбележа.

За Европа - Робер Шуман

Тази малка (но страшно ценна!) книжка с размисли за нуждата от европейска федерация е преведена и издадена в България през 2001 със съдействието на фондация "Робер Шуман" и предговор от Желю Желев. Времената бяха оптимистични, обединена Европа ни изглеждаше все по-близо, интернет също помогна за премахването на някои поизтънели граници. Скоро след това ни приеха в ЕС и започнахме да приемаме много от европейските блага за даденост, понякога дори без да се замислим кога и как е започнало всичко, през какви премеждия е трябвало да минат страните, да не говорим пък какво ни предстои.

В прочутата декларация на френския външен министър от девети май 1950 година са концентрирани духът и усилията на първото поколение европейски федералисти. Не един и двама са разсъждавали защо не е възможно в Европа да има траен мир, ако тя остане континент на националните държави, и как мирните договори не струват нищо. Защото Втората световна война им е показала, че наднационалните, общочовешките ценности са по-големи и по-важни от частния политически интерес на която и да е нация.

Тиражът на книжката е изчерпан отдавна, но за сметка на това текстът може да се намери безплатно в електронен вид и до днес на сайта на издателството ето тук. За всеки случай обаче си набавих книгата и като книжно тяло, за да мога да я раздавам на близки и познати, които съм се уверил, че не са чужди на идеята за още по-тясна европейска федерация. Това наднационално обединение си има своите бащи основатели и Робер Шуман е един от тях. А когато дойде 09.05, си припомнете, че това е Денят на Европа, а не нещо друго.

Европа не може да се изгради с един замах като цяла конструкция: тя ще се прави чрез конкретни действия, пораждащи най-напред солидарност.

***

Англия няма да се съгласи да се интегрира в Европа, ако не бъде принудена от събитията.

***

Европа преди да бъде военен съюз или икономическа цялост, трябва да бъде културна общност в най-възвишения смисъл на думата.