Джийвс и търтеите – П. Г. Удхаус

Не можеш да правиш шоу с фойерверки, което да трае часове или дни. То трябва да бъде кратко и впечатляващо. По същата причина са изобретени и разказите на Удхаус. В тях концентрацията и нивото на смешките са очевидно по-високи в сравнение с романите му и затова тази книга я препрочитам толкова редовно. Както може би съм споделял и друг път, тя се явява и единствената изобщо, в която съм си позволил да драскам. Оскверняването се изразява в три ченгелчета с молив в съдържанието, които отбелязват най-любимите ми три разказа - "Историята на Уилям" (за първото напиване на чичото на г-н Мълинър в Сан Франциско), "Лечението на Джордж" (за онзи пелтек с кръстословиците) и "Благородството задължава" (за перипетиите на Фреди Уиджън в Кан). 

Преводите са на Жечка Георгиева, така че очаквано всичко е на страхотна висота.

Няма какво повече да се каже, просто четете, а ще ми благодарите някой друг път. :)

- Тя била издънка на редица поколения епископи и архиепископи и пламенна противничка на всички форми на хазарт, тютюнопушене и алкохолопиене. А Фреди й направил отлично впечатление от самото начало благодарение на факта, че никога не залага, не пуши и капка в уста не слага. 

- Фреди?! – едногласно се изумиха присъстващите.

- Това твърдял пред нея и ако питате мен, от стратегическа гледна точка е постъпил напълно оправдано. Ако не пуснете малко аванта на нежния персонал в началните етапи на сближаването, какво ще постигнете, питам ви аз?

Норвежка гора – Харуки Мураками

Много се дразня, когато хората вършат глупости, освен това не обичам истории за луди, а комбинацията от двете е направо без конкуренция. Объркани и нестройни мисли и действия, които не водят до нищо добро, както самите мислещи, така и околните. Неприятно ми е да ги чета и не разбирам нуждата здрави хора да се потапят в подобни кошмари. Чух, че романът има дълбочина. Сигурно е така, но в подобна тематика аз не бих търсил дори плитчина.

Още Платон е писал, че е вредно за изграждането на характера и психиката на младите да се пеят и слушат песни с подобно деструктивно съдържание. Считайте, че сме го казали и двамата.

Освен действието, което не харесах особено, понякога Мураками формулира и мисли, които имат особено съчетание между смисъл и форма. За мен много пъти творбите от далекоизточни автори изглеждат създадени с чувствителен превес на формата, на изящния изказ, на точно подбраните думи и средства. Харуки Мураками е добавил към това изящество и лек философски уклон, от което размишленията на героите му понякога добиват особен вид на нещо привлекателно и мистично. Хем казват умни и верни неща, хем им се възхищаваш как елегантно и красиво са се изразили.

Харесах също детайлите от японския начин на живот от 1969, които се мяркаха. Храната, музиката, университетите, общежитията. Доста, доста интересни. Заради действието обаче едва ли скоро или изобщо някога ще чета пак книга от Мураками.

Законът на Устър - П. Г. Удхаус

Кога най-сетне ще се отуча да правя благородни жестове?

Най-просто казано това е историята за кравешката сметаниера. Тук Бърти беше несправедливо набеден за крадец на куфари, чадъри и старо сребро, като, разбира се, не беше виновен за нито едно от тях. Беше заплашен още от пореден годеж, опита се да помогне на старо приятелче, на любимата леля и на кого ли още не, като неизбежният хепиенд отново беше осигурен от Джийвс.

Главни герои: Бърти, Джийвс, Маделин Басет (онази лигла с цветчетата, феите и другите глупости), татко Басет (когото познаваме от преди, когато глоби Бърти 5 лири за кражба на полицейски шлем), гласовитата леля Далия, калпавата братовчедка Стифи, начинаещият диктатор Родерик Споук, смотан курат и полицай на име Оутс. А, и Гъси Финк-Нотъл, когото лелята винаги нарича небрежно Джин-Ботъл. Можете да не се съмнявате, че в един момент полицаят остава без шлем.:)

Изводи: Винаги знайте за противника си някоя тайна повече, отколкото той знае за вас. И в изнудването е важна последната ръка...

Силна и укрепваща здравето доза най-висококачествен Удхаус. Да се прилага често и безразборно. Прави света съществено по-ведър.

Панагюрци в Цариград през Възраждането – Атанас Шопов

Тази книжка представлява енциклопедичен справочник, в който по азбучен ред са изброени панагюрците, които по различни поводи и през различни периоди от живота си за известно време са пребивавали в столицата на турската империя. Както се вижда от посочените данни, събрани от най-различни достоверни източници, това не са случайни хора - просветени, образовани за времето си, прогресивно мислещи и не на последно място - богати. Голямата част от тях са имали възможността да поживеят в този град-водовъртеж благодарение на търговията, която са развивали, и печалбите от която са им давали възможността да се занимават например с финансиране на книжовна дейност и организиране на революция.

Уводната част предоставя интересна информация за град Панагюрище и населението му през епохите, различните версии за името му, а даже и за поминъка и привилегирования статут на жителите му през турско. Не са били много градовете по онова време, в които е било забранено дори да пренощува турчин. Много местни са работели за различни звена от турската държава - за войската, за осигуряване със сено и провизии, имали са право да събират данъци и какви ли не други привилегии. Някои от посочените данни за имотното състояние на панагюрци обаче здраво ми завъртяха главата, като например наличието на цели 31 еснафа в града, както и това, че ежегодно местните джелепи са събирали 200 000 (двеста хиляди, няма грешка) овце за Цариград и от продажбата им са се връщали с около 1 000 000 златни гроша.

Книгата, която четох аз, е второ издание и според мен спокойно може да претърпи още някое, защото съм убеден, че сега има доста панагюрци, които не знаят подробности за живота на своите прадядовци, макар да носят същите имена като тях.

Лично мен най-силно ме впечатли пасажът за Павел Бобеков. Голям човек, голям! Учи гимназия, Робърт колеж и Военно-медицинско училище, издава възрожденска литература, главен учител в Панагюрище по история, география и френски в класното училище, председател на читалище "Виделина" (завчера празнуваха 150 години от основаването му), поставя редица драми, помага за основаването на женско дружество "Надежда", хилядник и Председател на революционното правителство и Военния съвет, редактор, автор и преводач за различни вестници и списания (превежда Молиер и Сервантес), работи за Червения кръст, участва в Сръбско-турската и Руско-турската войни. Всичко това само за 25 години, роден на 14.10.1852, умрял на 17.10.1877 даже без да види Освобождението. 

Ето тук има малко повече подробности за книгата.

Рисковете на професията - Майкъл Конъли

Един от малкото самостоятелни романи от ранните години на Майкъл Конъли, който аз бях оставил за десерт. 

Млад изследовател и собственик на набираща обороти компания в сферата на био-технологиите се нанася в ново жилище и на чисто новия му телефонен номер почват да звънят разни мъже и да търсят Лили. Тя се оказва звезда от популярен сайт за компаньонки, която по неизвестни причини е спряла да си плаща телефона и телефонната компания го е дала на нашия главен герой. Нездравото любопитство така характерно за героите на Конъли задвижва и този, който почва да се чуди какво се е случило с Лили и се опитва да я издири, опасявайки се от най-лошото. Момчето е добронамерено и леко наивно, но тук в картината се намесват и агресивни ченгета с непочтени маниери, още по-неприятни сводници и капризни инвеститори, които незабавно биха отдръпнали милионите си от компания, чийто двигател е замесен в обвинения в убийство. Очаквано нещата се заплитат по най-неприятния за нашето момче начин и трябва да стане малко чудо, за да отърве кожата.

Най-дълбокото място в трилърите е на 70тия процент от обема, нали знаете? :)