Убийството на Роджър Акройд - Агата Кристи

Убийството на Роджър Акройд" изглежда като конвейрно криминале с участието на вездесъщия Еркюл Поаро, който в последната глава събира всички действащи лица в една стая и обяснява как всички са имали мотив и възможност, но само един от тях е извършил престъплението. Изглежда, ама не е. 

Селският лекар д-р Шепърд е повикан по спешност от иконома на местен богаташ, че старецът е убит, а огледът на място показва забит до дръжката кинжал в гърба на господин Акройд. Кой има интерес и възможност? Кой би се облагодетелствал? Младежи, които искат да се сгодят и биха получили благословията му? Закъсалата с парите вдовица на брат му? Управителка, която злите езици подозират в подмолно сближаване със стареца? Непознат млад мъж, който по тъмна доба пита из селото за имението на Акройд? И къде, по дяволите, е младежът, който има най-голям интерес да получи наследството си веднага, калните му стъпки са по перваза на прозореца на заключената отвътре стая с жертвата, а него никакъв го няма през цялата книга! За да се допълни менажерията на типичното провициално имение, пейзажът включва още съмнителен иконом, прочут ловец на диви животни, малко дрога и пръстен с инициал.

А къде е Поаро, ще попитате. Той го играе оттеглил се от активна дейност и по случайност се оказва съсед на д-р Шепърд и любопитната му сестра. Двамата се включват да помагат според силите си на прочутия белгиец, като през цялото време уж знаят всичко, което е известно и нему, а всъщност са доста изненадани накрая.

Подозирам, че един от най-важните таланти на авторите на криминалета е да приспиват вниманието на читателя и да замаскират истинския извършител сред множество допълнителни герои, сюжетни нишки, колебания и фалшиви хипотези на детектива. Така те постигат онази комбинация от изненада и задоволство у клиента, който накрая на прочита хем е щастлив, че е имал всички необходими факти пред себе си, за да се досети сам, хем гарантирано не е допускал кой е убиецът.

Е, такава книга от Агата Кристи не бях чел! Тази жена винаги има още аса в ръкавите си!

Каталог от изложба "Илия Бешков" в галерия "Лоранъ"

Миналата събота най-случайно гледах по БНТ филм за художника Илия Бешков, който ми направи доста силно впечатление. Поинтересувах се къде може да се видят негови рисунки, скици, карикатури и най-удобното място се оказа небезизвестната столична галерия "Лоранъ". На сайта им има останки от голямата изложба с негови творби, която са организирали преди време, а всички произведения могат да се видят в каталога, който си купих аз, защото самите рисунки излязоха малко по-недостъпни като цена.:)

Освен като автор на забавни и провокативни карикатури, Илия Бешков се оказа и много интересна личност по много други критерии. Автор с много остро око за всякакви етични, социални, политически и какви ли не неправди или поне разминавания, които спрямо неговия вътрешен кантар не би трябвало да останат неподиграни, неосмени, непосочени с пръст. Явно точно това негово чувство за справедливост го е карало да осмива кусурите на царската власт, а след преврата на комунистите от девети септември пък да се свива в черупката си, виждайки, че техният човеконенавистен режим е още по-голямо зло. Да, властта го ухажва, правят го професор в Академията, засипват го с пари, ордени и награди, но неговото мерило си е същото и накрая той се предава, отказва да се бори и доброволно си отива от този свят.

Всичко тече като река, пълна със злина. Абсолютната лъжа е станала въздух и климат, проникващ дълбоко във веществения и мисловен свят. Печално и непоносимо е да гледаш човека, лицето, тялото му, умъртвената му мисъл, устата му, обезобразена от лъжа и принуда. И все пак хората живеят, търсят храна и подслон, треперят от страх, останали без всякаква надежда и упование...

Тази година се навършват 120 години от рождението на художника и по този повод има още по-подробна книга за него и творчеството му, която немедлено си поръчах. To be continued...

Място за убиване - Лий Чайлд

Скитникът зависи от добрината на непознати хора. Не за нещо особено или материално. За кураж.

"Място за убиване" е първият роман от поредицата за бившия военен полицай Джак Ричър и излиза през 1997. Книгата е жестока и още тогава прави фурор, но какво може да накара човек да я чете днес, след като авторът е ошлайфал стила и героя си в още 24 романа за него? В моя случай това беше телевизията и предстоящия сериал, който ще излезе скоро. В него приключенията на Ричър започват от самото начало, от "Място за убиване". 

Сигурно ще се съгласите, че заглавието е доста дърводелско и направо невъзможно за запомняне, да не говорим, че няма някаква по-специална връзка с действието. Да, то се развива на едно място и там има убити хора. Какво е по-особеното? Това е, разбира се, Ричър - напуснал армията преди шест месеца и се шляе из Щатите като свободен електрон, всеки ден в нов град. Така случайно попада и в Маргрейв, Джорджия. Подозрително лъскаво градче, затиснато отвсякъде от фъстъчени ниви, жега и южняшки порядки, а както се оказва и от брутална банда, която движи нещо много голямо. Толкова голямо, че и случайно попаднали минувачи могат да си изпатят много лошо, преди да изчезнат завинаги. Още преди да разбере какво се случва, Ричър вече е зад решетките в местното полицейско управление по обвинение в убийство, извършено във време, когато е бил на шестстотин километра оттам. И макар първоначално обстоятелствата да са категорично против него, полека намира местни съюзници в лицето на полицаите Финли и Роскоу, които да му помогнат да се справи с цялата каша от кръв, трупове, влияние, пари. И всичко това в рамките на една седмица.

Не смея да коментирам каквито и да е подробности от действието, защото нишките му са тънки и ловко преплетени и рискувам да дръпна неволно някоя от тях, която издайнически да взриви в лицата ви цялата загадка.

Лий Чайлд е един от най-великите в категорията си, поне за това ми повярвайте и ми се доверете. Не мога да преценя кое се дължи на труд и кое на дарба, но умее да пише страшно увлекателно. Винаги знае кога историята има нужда от нежност, кога от грубост. От стрелба и ръгане с ножове или от спомени за стари музиканти. Книгата беше прочетена буквално за един ден, без да оставя човек дори да обядва като хората!:)

Усещах го как се двоуми. Седеше съвършено неподвижно, но мислите му се мятаха като котета в чувал.

Един стар негър бръснар обясняваше защо помни неща от преди 60 години, но не помни какво е закусвал вчера:

Да ви кажа, паметта сигурно е като вехта кофа. Напълниш ли я със стари неща, не остава място за новите. 

В списъка с места за посещаване в рамките на фантастичното ми пътешествие в САЩ, което най-вероятно никога няма да се осъществи, добавям и Джорджия и нейните малки притихнали градчета.

Смъртоносна опасност - Джим Бъчър

Помните, че още първи том Хари Дрезден си имаше проблеми с Бианка - лидерката на вампирите в Чикаго. Нещата се задълбочиха и проблемите се изостриха до въпрос на смърт или повсеместна световна война между вампири и магьосници, но това, макар и достатъчно сериозно, съвсем не беше всичко лошо, което грозеше нашето момче. Като начало из целия град се бяха активизирали безчет призраци, които тероризираха населението, което сякаш не стигаше, та в най-напеченото цъфна и кръстницата на Хари, която, ако си спомняте, е доста злобна фея. Някой друг пък усукваше душите на най-близките хора на Дрезден с магическа бодлива тел в опит да ги елиминира един подир друг, докато не стигне в крайна сметка и до самия магьосник.

Сега като чета как хаотично представям действието, то не изглежда като нещо взаимносвързано, което ще ви остави без дъх и ще ви кара да четете по нощите, но всъщност оригиналният ефект е точно такъв. Много силен плюс за мен беше включването в действието на Майкъл - бойният приятел на Хари, който има няколко деца, бременна съпруга на име Чарити, носи свещения меч Аморакус и има толкова чиста вяра, че тя му дава допълнителни сили в битките с тварите на злото. Вампири ли, дайте ги насам!

Въпреки традиционния маниер на добрите всичко да им се разминава, като не броим някой и друг белег за чар, този път някои хора си изпатиха повече и приятелката на Хари Сюзан Родригес пострада до степен, че... хм, май ще е по-добре вие сами да си прочетете как и защо.:)

Скромното ми мнение е, че дотук тази книга е най-силната от цялата поредица. Поддържа напрежението и създава здравословно количество изненадващи обрати. Наистина, хуморът беше в по-малки дози от друг път, но пък качественият екшън компенсираше, че и отгоре. Достойнствата на кориците продължават да са все така спорни, но вероятно се разчита, че фенската маса е над тези неща. 

Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

Какво: Това е международен договор, който осъжда насилието над жени и домашното насилие, както се вижда и от заглавието му.

Кой: Автор е Съветът на Европа – това е организация на страните от Европа (т.нар. „Голяма Европа“ – 47 държави), която работи за целите на европейската интеграция. Организацията насърчава сътрудничеството между всички държави в Европа в областта на правото, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество. В организацията членуват 47 държави с 800 милиона души население и тя е напълно самостоятелен орган, съществуващ отделно от ЕС.

Къде: Конвенцията може да се открие и прочете на официалната страница на Съвета на Европа тук.

Колко: 32 страници

Кога: Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.

Какво е джендър и трети пол: Gender е английска дума, която означава пол и род. Ако очаквате да значи нещо друго, както и какво изобщо е това "трети пол", то няма да го откриете никъде в този документ. Проверих го, джендър и "трети пол" се срещат в конвенцията точно 0 пъти. Ако ви интересува конспиративното схващане какво е това друго, допитайте се до БСП, националистите и останалите талибани, които направиха така, че България се оказа единствената държава на Балканите, която не е ратифицирала конвенцията.